Историята на България крие един от най-необичайните политически обрати в световен мащаб. Докато през 1946 г. страната се превръща в република с огромно мнозинство от над 95% на референдум, точно 55 години по-късно същият народ избира своя последен монарх, Симеон Сакскобургготски, за министър-председател. Това превръща Симеон II в първия в света глава на правителство, който възвръща властта чрез демократичен вот.
Пътят към този триумф започва с болезнено изгнание. Деветогодишният цар е принуден да напусне родината си, преминавайки през Египет и Испания. Дори далеч от София, той не се отказва от идентичността си, обявявайки през 1955 г. своята воля да остане верен на Търновската конституция и на всички българи.
Когато през 1996 г. Симеон стъпва отново на българска земя след половин век отсъствие, той е посрещнат не просто като политическа фигура, а като истински месия. В атмосфера на социална криза, хиляди хора скандират за завръщането му, въпреки че в началото самият той се колебае дали да навлезе в активната политика.
Пътят към властта обаче е осеян с препятствия. Конституционният съд първоначално блокира възможността му да се кандидатира за президент поради липса на достатъчно дълго пребиваване в страната. Паралелно с това, опитът му за създаване на дясноцентристка коалиция с тогавашния премиер Иван Костов се проваля, след което царят решава да заложи на собствена политическа сила.
Така се ражда Националното движение Симеон II (НДСВ) с фокус върху новия морал и борбата с корупцията. В едно от най-запомнените си обръщения от поляната пред двореца „Врана“, Симеон II обещава, че чрез икономически реформи и трудолюбие животът на гражданите ще се промени в рамките на 800 дни.
Резултатът от изборите на 17 юни 2001 г. е категоричен. С близо 2 милиона гласа и 42,74% подкрепа, движението на царя става доминираща сила в Народното събрание с 120 депутати, оставяйки страната на прага на една нова, макар и противоречива ера.