В ерата на социалните мрежи се появи един странен феномен, известен като „tradwife“ или традиционна съпруга. Това са жени, които продават на своите последователи идиличен образ на подчинение, домашна работа и патриархални ценности, облечени в естетиката на миналото. Но какво се случва, когато този внимателно режисиран спектакъл се сблъска с суровата реалност на епохата, която той имитира? Именно този провокативен въпрос стои в центъра на романа „Минали години“ на Каро Клеър Бърк.
Историята проследява Натали Хелър Милс, 32-годишна инфлуенсърка, която е изградила империя от милиони последователи, демонстрирайки „съвършения“ живот във ферма в Айдахо. Тя е майка на пет деца, пече хляб с квас и се усмихва пред камерата, докато играе ролята на безгласната домакиня. Обрътът настъпва, когато Натали внезапно се озовава в 1855 година. Там тя е принудена да изпълнява всяка една от задачите, които досега представяше като романтично хоби, но този път без филтри, без Like-ове и без възможност за бягство.
Книгата бързо се превърна в световен хит, заемайки дълго време върховете на класациите на „Ню Йорк Таймс“. Интересът към нея е подсилен и от Холивуд – Ан Хатауей лично се е борила за филмовите права и планира да продуцира и участва в екранизацията. В България изданието е достъпно чрез „Сиела“, което позволява на местните читатели също да се потопят в тази иронична развръзка на модерната женственост.
„Минали години“ успя да раздели критиците по целия свят. Либералните издания виждат в нея остра критика към превръщането на семейния живот в продукт и към фалшивата онлайн идентичност. От друга страна, консервативните коментатори обвиняват авторката, че погрешно свързва християнските ценности с повърхностната естетика на Инстаграм. Някои критици дори смятат, че политическата ангажираност на романа е твърде слаба, за да разгадае истинските корени на движението на традиционните съпруги.
Самата Каро Клеър Бърк обаче е категорична: нейният роман не е просто история, а атака срещу идеологията, която насърчава жените да изчезнат в мълчание и усмивка. Тя свързва образа на традиционната съпруга с токсичната „инсел“ култура и мъжките форуми, където се раждат идеите за пълно подчинение. Чрез сюжета Бърк цели да подкопае този изкуствен свят и да покаже колко бързо идилията се превръща в кошмар, когато маските паднат.
