България се опитва да излезе от стария си модел на развитие, базиран на евтина работна ръка и консуматорство. Новата управленска стратегия цели трансформация към високотехнологична икономика, която привлича сериозни инвестиции и залага на висока производителност. За да се постигне това обаче, правителството счита за задължително пълният демонтаж на т.нар. олигархична пирамида, която досега е контролирала институциите и медиите.
Едно от най-радикалните предложения е създаването на публичен „черен списък“ на компрометираните фирми. Тези компании, уличени в манипулации при търгове, ще бъдат окончателно изключени от достъпа до обществените поръчки. Паралелно с това ще бъде извършена мащабна ревизия на всички договори от 2020 до 2026 година, обхващащи суми над 51 милиарда евро, за да се разкрият злоупотребите и да се наложат санкции за лошо качество.
Борбата ще се насочи и към „невидимите“ играчи – посредниците и подставените лица, които служат като мост между олигархите и администрацията. Планира се внедряване на модерни аналитични инструменти в ДАНС и МВР за проследяване на финансови потоци и борба с прането на пари до 2028 г. Целта е бизнесът да бъде освободен от рекета и да получи реална защита при опити за превземане на активи.
Институционалната реформа включва строги тестове за почтеност за служителите на най-рисковините позиции. Правителството предвижда засилено сътрудничество с международни партньори за откриване на скрити активи и банкови сметки на български граждани в чужбина. Освен това ще бъде създаден постоянен механизъм за обмен на информация между НАП, Митници, БНБ и правоохранителните органи.
Важен акцент е и извеждането на България от „Сивия списък“ на FATF, което би подобрило финансовия имидж на страната. В медийната сфера се планира пълна прозрачност на собствеността и прилагане на Европейския акт за свободата на медиите. Това трябва да гарантира редакционна независимост и по-добра защита на журналистите и техните източници.