Демографската вълна в Германия започва да се отразява пряко върху имотния пазар, като поколението на бейби бумърите масово се разделя с вторите си жилища. Имоти, които преди десетилетия са били символ на успех и сигурност, днес се появяват в обявите за продажба в големи количества, тъй като собствениците им достигат възраст, в която поддръжката им става твърде тежка.
Парадоксът е, че наследниците на тези имоти често отказват да ги приемат. За младото поколение поддръжката на стара вила или апартамент в курортен район не е привилегия, а по-скоро тежък финансов товар, свързан с високи данъци, разходи по обновяване и променен начин на живот.
В момента се наблюдава сериозно разслояване на пазара. От една страна имаме елитни зони като остров Зилт, където предлагането расте (в момента има над 800 обявявани имота), но цените остават относително устойчиви. От друга страна, в по-малко престижните туристически райони се появяват „подозрително“ евтини предложения, спускащи се под границата от 50 000 евро.
Тук обаче крие се и основната уловка за потенциалните купувачи. Ниската цена често е просто маскировка за огромни разходи по модернизация. В ерата на строгите енергийни стандарти, старите сгради изискват сериозни инвестиции, за да станат обитаеми и екологични, което може да направи „евтината“ сделка изключително скъпа в дългосрочен план.
Допълнителен риск за инвеститорите са местните регулации. В много популярни германски курорти правилата за краткосрочното отдаване под наем са затегнати, което ограничава възможността покупката да се превърне в печеливш бизнес чрез туристическо наемане.
В крайна сметка се оформя пазар на две скорости. Модернизираните обекти на топ локации запазват стойността си, докато остарелите имоти в периферията изискват значителни отстъпки. За купувачите това е време на възможности, стига да анализират внимателно състоянието на сградата и правните ограничения, преди да инвестират.