В ефирите на руската държавна телевизия все по-открито се говори за разширяване на границите на Москва, което буди сериозни опасения за нова глобална катастрофа. Пропагандисти като Владимир Соловьов и политици като Алексей Кондратиев призовават за възстановяване на териториите от 1917 година, насочвайки агресивните си погледи към Полша, Финландия и балтийските държави Естония, Латвия и Литва.
Този опасен наратив, според който тези европейски нации са „изконно руски“, е директно копие на логиката, използвана за оправдаване на инвазията в Украйна. Кремъл продължава да отрича суверенитета на съседните си държави, представяйки ги като част от една голяма, изгубена империя, която трябва да бъде върната с всякаква цена.
Докато риториката е имперска, реалността на бойното поле е далеч по-мрачна. Конфликтът в Украйна вече надмина по продължителност дори Първата световна война, оставяйки след себе си огромни човешки жертви и тежки поражения за двете страни.
Финансовият товар за руското общество също става непосилен. Според данни от Financial Times, Москва изплаща огромни суми – около 14 милиона рубли – за всеки загинал войник. При оценки за над 350 000 жертви, общите разходи за обезщетения могат да достигнат трилиони рубли, което поставя под въпрос икономическата устойчивост на режима.
Вътрешните проблеми започват да се проявяват и в ежедневието на гражданите. Атаките срещу нефтените рафинерии доведоха до сериозен недостиг на гориво, което принуди бензиностанциите в Москва и окупирания Крим да въведат строги ограничения, ограничавайки продажбите до едва 20 литра на автомобил.