Трагедията на автомагистрала „Тракия“ с поредицата от верижни катастрофи остави дълбок отпечатък и повдигна много въпроси. Сред хаоса и мъката, един от най-озадачаващите факти излезе наяве – липсата на предварителни предупреждения. Докато службите се бореха с последствията, директорът на Националната система 112, Красимир Димитров, разкри нещо тревожно, което ни кара да се замислим за колективната ни отговорност.
Оказва се, че преди фаталните инциденти, при които мъглата се превърна в смъртоносен фактор, в системата на телефон 112 не е постъпил нито един сигнал от граждани, алармиращ за опасни условия по пътя. Това е изненадващо, предвид мащаба на бедствието и предположенията за гъста мъгла, която е ограничила видимостта до минимум. Проверка на системата потвърди тази липса на ранно оповестяване.
Димитров подчерта, че при постъпване на подобен сигнал, информацията незабавно би била предадена на всички компетентни органи – от полицията и Агенция „Пътна инфраструктура“ до другите служби за спешно реагиране. Това би дало възможност за предприемане на превантивни мерки, като ограничаване на скоростта, затваряне на участъци или изпращане на патрули, които потенциално биха спасили животи и предотвратили тежките сблъсъци.
Възниква въпросът защо никой не е подал сигнал. Дали водачите са били твърде заети с шофирането, за да се обадят? Или може би са предположили, че „някой друг“ вече е уведомил властите? Този инцидент е болезнен урок за значението на гражданската бдителност и активност. Всеки един от нас може да бъде първата и най-важна връзка в системата за ранно предупреждение.
Трагедията на „Тракия“ не е само резултат от лоши метеорологични условия или пътна обстановка, а и от „мъглата на безмълвието“, която обгърна пътя преди да се случи най-лошото. Нека този случай ни напомни, че пътната безопасност е споделена отговорност и всеки подаден сигнал до 112, колкото и незначителен да изглежда, може да има животоспасяващо значение.