През есента на 1906 г. Пол Сезан излиза да рисува край Екс-ан-Прованс. Връща се в града след работа под дъжда, но здравето му вече е разклатено. На 22 октомври френският художник умира в родния си град на 67 години. The Guardian свързва смъртта му с пневмония, развила се след разболяването му по време на работа на открито.
Сезан е роден на 19 януари 1839 г. в Екс-ан-Прованс. Баща му Луи-Огюст е банкер и очаква синът му да поеме по сигурен житейски път. Младият Пол започва да учи право, но през 1861 г. изоставя обучението и заминава за Париж, където избира живописта. Там се сближава с Камий Писаро, а от по-ранните му години датира приятелството му с бъдещия писател Емил Зола.
Работа срещу съмненията
Пътят му към признанието е бавен. Сезан трудно се вписва в официалния художествен живот на Париж, а опитите му да бъде приет от Салона през 60-те години на XIX век са неуспешни. Въпреки това той продължава да работи между столицата и Прованс, като постепенно изгражда собствен начин на виждане.
„Но трябва да работя. Изкуството, преди всичко, е теория, развита и приложена чрез контакта с природата“, пише Сезан в писмо. За него картината не е просто копие на видимото. Той разглобява пейзажа на цветове, плоскости и обеми, докато предметите започват да изглеждат едновременно устойчиви и променливи.
Планината, ябълките и играчите на карти
Сред постоянните му мотиви е планината Сен-Виктоар край Екс-ан-Прованс, към която се връща отново и отново. Пейзажът му дава възможност да изследва пространството и светлината, без да се отказва от ясната конструкция на формите. Същият подход личи в натюрмортите с ябълки, в сериите с къпещи се и в картините „Играчите на карти“.
Първата му самостоятелна изложба е организирана през 1895 г. от галериста Амброаз Волар. Тогава Сезан вече е на 56 години, но широкото признание идва едва в края на живота му. Художникът, който дълго остава встрани от художествените центрове, постепенно се превръща във важна фигура за следващото поколение.
Мостът към модерното изкуство
Влиянието на Сезан се усеща най-силно в началото на XX век. Пабло Пикасо и Жорж Брак възприемат идеята му, че формите могат да бъдат представяни чрез множество гледни точки и съпоставени цветни повърхности. Този подход се превръща в една от предпоставките за развитието на кубизма.
Затова смъртта на Пол Сезан на 22 октомври 1906 г. не слага край на една затворена художествена история. Тя идва в момент, когато живописта му започва да променя начина, по който художниците разбират пространство, предмети и видимия свят.
Източници: theguardian.com