В ежедневието си сме свикнали да разчитаме предимно на зрението и слуха си, за да оценим заобикалящата ни среда. Науката обаче все по-често обръща поглед към едно по-примитивно, но изключително мощно сетиво – обонянието. Оказва се, че телата ни излъчват специфични химични сигнали, които могат да разкрият наличието на инфекция или заболяване много преди да се появят първите видими признаци като кашлица или температура.
Всеки здравословен проблем предизвиква промени в метаболизма, които от своя страна променят химическия състав на потта и дъха ни. Тези промени действат като биологични маркери. Макар човешкото обоняние да не е толкова остро, колкото това на кучетата, нашият мозък подсъзнателно улавя тези фини ароматни промени. Това обяснява защо понякога изпитваме необяснимо желание да спазваме дистанция от определен човек в затворено пространство.
От еволюционна гледна точка този механизъм е жизненоважен за оцеляването. Способността да разпознаваме „миризмата на болестта“ е древен щит, който ни помага да избягваме потенциални източници на зараза. В природата много животни използват този метод, за да предпазят колониите си, като изолират или избягват болните индивиди.
.jpg)
Изключителни резултати са постигнати и при обучението на животни за медицинска диагностика. Кучетата, например, могат да бъдат обучени да идентифицират специфични летливи органични съединения, свързани с определени видове рак, само чрез подушване на проби от пациента. Това потвърждава, че болестите имат свой уникален „отпечатък“ във въздуха.
Едно от най-впечатляващите нови открития в тази област идва от експерименти с гризачи. Учените са установили, че здрави мишки, поставени в близост до такива с индуцирано възпаление, започват да променят собствената си телесна миризма. Най-интересното е, че този ефект се проявява дори без директен физически контакт, само чрез пренос на миризми през въздуха.
Този феномен е известен като „обонятелна комуникация“. Когато тялото усети химическите сигнали на болестта от друг индивид, то може да активира превантивни защитни реакции. Това означава, че нашите организми водят непрекъснат, „тих“ диалог помежду си, споделяйки информация за здравословното си състояние чрез молекули, носещи се във въздуха.
Разбирането на тези процеси може да отвори нови врати в ранната диагностика и превенцията на епидемии. Вместо да разчитаме само на субективни усещания, в бъдеще може да разполагаме с технологии, които анализират „въздушния профил“ на помещенията. Дотогава обаче не трябва да пренебрегваме интуицията си – често тя е резултат от милиони години еволюция, закодирана в нашето обоняние.