В днешно време тютюнопушенето е заклеймено като един от най-големите бичове на модерното общество, а здравните кампании непрекъснато ни заливат с предупреждения за неговите пагубни ефекти. Но какво ще кажете, ако ви кажем, че някои изследователи през последните две десетилетия са достигнали до доста противоречиви заключения, които поставят под въпрос общоприетите истини? Според тях, в определени случаи, цигарите може да крият неочаквани ползи, а дори и… спирането им да е по-вредно от продължаването?
Още през далечния 16-ти век тютюнът е бил ценен заради своите предполагаеми лечебни свойства, използван за всичко – от мигрена и счупени кости до стомашни разстройства. Дори през Първата световна война е бил препоръчван на войниците като средство за успокоение. Тези исторически факти ни карат да се замислим дали наистина сме разбрали напълно сложното взаимодействие между тютюна и човешкото тяло.
Едно от най-шокиращите твърдения е връзката между тютюнопушенето и болестта на Паркинсон. Изследване от 2010 г., публикувано в сп. Neurology, показва, че пушачите имат с 44% по-нисък риск да развият това коварно заболяване в сравнение с непушачите, а при бившите пушачи рискът е по-нисък с 22%. Колкото по-дълъг е стажът с цигарите, толкова по-малък е рискът, макар и учените да нямат ясно обяснение за този парадокс.
Потвърждение на тази теория идва и от проучване с еднояйчни близнаци от Ню Йорк. Доктор Каролайн Танер и нейните колеги наблюдавали 113 двойки близнаци, при които единият страда от Паркинсон. Оказало се, че здравите близнаци са пушили значително повече от тези, засегнати от болестта, което води до извода, че пушенето по някакъв начин забавя развитието на неврологичното заболяване.
Но ползите не спират дотук. Американски изследователи твърдят, че никотинът може да подобри паметта и концентрацията. Д-р Стивън Хейшман от Националния институт за злоупотреба с наркотици и негови колеги са прегледали 41 проучвания между 1994 и 2008 г., откривайки, че никотинът не само подобрява фините двигателни умения и вниманието, но и краткосрочната памет, включително при задачи като запаметяване на списъци. Много пушачи също признават, че цигарата им помага да се съсредоточат.
Още през 20-те години на миналия век цигарите са били рекламирани като средство за отслабване при жените, и не без основание. Никотинът е известен с това, че намалява апетита и ускорява метаболизма. Пушачите често възприемат вкусовете по-слабо, което им помага да контролират по-добре хранителния си прием. Според специалисти, умерените пушачи имат до 1,5 пъти по-малко излишни мазнини в тялото си, а отделянето на ендорфини потиска глада.
Едно от най-противоречивите открития е, че всяко прекъсване на пушенето за кратък период, последвано от повторно започване, може да бъде по-вредно от постоянното пушене. Екип от учени под ръководството на британския учен Бо Ланбейк анализира белодробната функция на над хиляда души и установява, че при тези, които са спирали и пропушвали отново, функцията на белите дробове намалява с 5%, докато при постоянните пушачи щетите са само 3%. Отказването може да доведе и до депресия, мускулни болки, повишена температура и обостряне на хронични заболявания.
Има и хора, които сякаш притежават „генетична застраховка“ срещу рака на белите дробове. Лекарите допускат съществуването на „идеални пушачи“, чиято наследственост им позволява да пушат без сериозни вреди. Не са малко примерите на столетници, които не се отказват от тютюна. А що се отнася до пасивното пушене, химици от Тексаския университет са изчислили, че непушач трябва да престои 100 часа в помещение от 6 кв. м с шестима постоянно пушещи, за да поеме дим, еквивалентен на една цигара.
Въпреки тези провокативни изследвания и открития, е важно да се помни, че официалната медицина категорично предупреждава за сериозните рискове за здравето, свързани с тютюнопушенето. Представените по-горе данни са от независими проучвания и макар да хвърлят различна светлина върху темата, не бива да се пренебрегват общоприетите здравни съвети.