Много от нас вярват, че карането на електромобил е автоматично решение за спасението на планетата, благодарение на етикета „нулеви емисии“. Но дали това не е просто удобна илюзия? Ново изследване на Техническия университет в Мюнхен (TUM) разкрива, че начинът, по който Европейският съюз измерва екологичния отпечатък на тези автомобили, е фундаментално грешен.
Основният проблем се крие в Регламент (ЕС) 2019/631, който разглежда само това, което излиза от ауспуха. Тъй като електромобилите нямат такъв, те получават рейтинг от 0 г/км CO₂, което ги прави „климатично неутрални“ на хартия. Този подход обаче маскира реалността и може сериозно да застраши екологичните цели на Европа за 2030 година.
Данните от центъра CirculaTUM показват по-сложна картина. Макар че в 92% от случаите електромобилите са по-добри за природата, средно спестяването на емисии е около 41%. Резултатите варират драстично: от впечатляващо намаление с 89% при използване на рециклирани батерии и чиста енергия, до шокиращ сценарий, в който електромобилът отделя с 21% повече емисии от дизел или бензинов автомобил, ако е произведен и зареден с „мръсна“ енергия.
За да бъде сметката честна, трябва да спрем да гледаме само „от резервоара до колелата“. Истинският въглероден отпечатък включва процеса по производството на батериите, енергийния микс на мрежата, от която колата се зарежда, и начина, по който превозното средство се рециклира в края на живота си. Без контрол върху цялата верига на доставки, декарбонизацията остава само на хартия.
Експертите от Мюнхен предлагат ясен план за реформа в три стъпки. Между 2026 и 2029 г. трябва да се въведе задължително отчитане на целия жизнен цикъл на автомобила. След това, от 2029 г., да се стартира система за кредитиране на реалната ефективност, а след 2032 г. да се наложат строги и задължителни прагове за емисии за целия период на съществуване на машината.
Този научен натиск съвпада с недоволството на големи играчи в индустрията, като Mercedes, които критикуват настоящите правила и глобите за тяхното неспазване. Става ясно, че е време Брюксел да смени маркетинговия подход с научно обоснована стратегия, за да не се окаже, че борбата срещу климатичните промени е базирана на грешни изчисления.