Сега те са навсякъде. В продължение на много десетилетия, колоездачите в редица страни, където велосипедът е традиция – като в Нидерландия – се придвижват в специално определени ленти, различни както от тези за автомобили, така и от тротоарите. Днес тротинетките, велосипедите и мотопедите – хибриди между велосипед и мотоциклет – хвърчат навсякъде. Улицата, на която живея е еднопосочна, но не за всички.
В обратната посока имат право да шофират мутри със скъпи джипове и коли, хвърчат всякакъв вид тротинетки и обикновени велосипеди.
Те, между другото, са навсякъде – и в паркове, и в пешеходни зони, и по тротоари, и по улиците, където трябва да се кръстиш често, ако шофираш автомобил, да не те „светне“ отнякъде хвърчащ ездач на всякакви хибриди – от тротинетка до мотоциклет…
Като стана дума за мотоциклет…
Липсата на правила за управление на мотоциклет е първообраз на слободията с всички нароили се двуколесни формати за придвижване в пространството.
Мотоциклетистът има само свобода, вятър в косите и тапи в ушите. Автомобилистът трябва да има „гърне“ – шумоизолатор. Мотоциклетистът няма нужда от шумоизолация – напротив, той се счита за призван да форсира возилото до децибели, от които според официалната медицина се оглушава.
Прави го денонощно, но особено много обича часовете между полунощ и 5:00 сутринта. Когато с 200 км. и с децибели, характерни за съветски реактивен двигател, можеш спокойно да минеш по Цариградско шосе, например – без който и да било да те обезпокои. Е, будят се хората в Слатина, в Дианабад и всичките Младости, но това са предимно неромантични еснафи… КАТ, общината и всички други „институции“ имат широки сърца…
Забелязъл съм, че когато едно общество постави личността – гражданина в основата на своята ценностна система, то се стреми на гражданина да му е добре, независимо от това в каква роля той или тя се движат в обществото.
Дали е пешеходец, колоездач, мотоциклетист, управляващ или управляван – този редови човек има права. Има и задължения – защото не само той, но и всички останали имат права. Както и задължения. У нас някои имат само права – мутрите, качилите се на власт, мръсно забогателите, тези, които имат „връзки“, тези, които „могат да се оправят“ – включително в съда.
Останалите имат задължението да си затварят устата, „за да не го отнесат“.
Тротинетките и останалите двуколесни хибриди са успешен начин за създаване на относително нова и разширяваща се категория граждани, които имат право да „джиткат“, но нямат задължението да не пречат на останалите. Така общество не се създава – поне не цивилизовано общество.
Ама кой ти гледа… Всички началници са много заети – знаете ли какво им е на главата… Кой ще вземе да се занимава с вас, че можело да ви халосат с някоя тротинетка.
Трябва да халосат някой по-важен – като кмета на Комо, че да се сетят останалите, че не може без елементарен ред. Ами… на хаирлия да е…