Четири години война в Украйна… Стотици хиляди убити и осакатени… Милиони прокудени от домовете си… Десетки милиони живеещи в страдание, тревога и очакване на най-лошото… Украйна се бори за своята свобода, за своето оцеляване като независима и достойна нация. Срещу нея вървят въоръжени пълчища затворници, криминални престъпници, нещастници, закарани във военкоматите да подписват договори за своето унищожение. Срещу Украйна е фашизоидния режим на една разпадаща се империя – последната империя, оцеляла като анахронизъм от минали времена на Европа и света, режим който се бори за унищожението на Украйна. Целта на войната е „денацификация“ на Украйна… Какво означава това? Нацистите са очевидно в Кремъл, в академията на Дугин, в блоговете на черносотниците, рапортуващи от фронта, в казионните ТВ канали, където царуват лъжата и култът към смъртта…
Това припомни във „Фейсбук“ Огнян Минчев.
Но Украйна не е жертва. Украйна е нация, която се бори и която побеждава.
Нация, която привикна да понася огромен брой малки и големи предателства. Нация, която стои на входа на Европа с ясното съзнание, че в борбата за своята свобода тя пази и свободата на Стария континент. Нация, която привикна достойно да посреща хулите, изречени с омраза и хулите, изречени от невежество… Нация, която не само ще надживее империята, но ще стане „камъка – глава на ъгъла“ (Матей 21:42), който „отхвърлиха зидарите“ от близо и далеч.
Камъкът, който ще бъде ключ към здравината за цялата конструкция на бъдеща Европа.
Империята ще се срути в прах и безвремие, а Украйна ще пребъде!
Казвам го не само с вяра – казвам го със знание (колкото и претенциозно да звучи това). Къде са днес славните империи на Европа, в които „слънцето не залязваше“? Къде са фараоните и сатрапите? Свободата не е каприз – свободата не е илюзия, свободата е смисъла на човешкото съществуване.
Не бройте, не изчислявайте колко метра са напреднали войските на кремълския фашизоид по кървавите поля на Донбас.
Не се плашете от червените килими, които му постилат – уж да го умилостивят. Не се и радвайте, че „силните на деня“ – а-ха, а-ха да се разправят с Украйна.
През 1848 г. се разбунтуваха младите нации на Европа – „Пролетта на народите“.
Империите – „великите сили“ ги разгромиха. Къде са днес империите?
Къде е днес Полша, Италия, къде са доброволно сдружените европейски нации…?
Ако настоящето е достойно – всяко бъдеще е бъдеще на свободата. Бързо избавление ти желая, Украйна!