Представата за строежа на Голямата пирамида в Гиза обикновено включва огромни каменни блокове, кариери, рампи и сложна система за придвижване. Според спорна теория обаче част от блоковете не са били пренасяни като готови късове, а са били изработвани на самото място чрез изливане на смес, наподобяваща бетон.
Голямата пирамида е построена като гробница на фараона Хуфу, познат и като Хеопс, през XXVII век пр.н.е. Именно мащабът на строежа поддържа интереса към въпроса как древните египтяни са успели да обработят, придвижат и поставят огромния брой каменни блокове.
Теорията за варовиковия „бетон“
Първият подробен вариант на тази хипотеза е предложен през 70-те години на XX век от френския химик Жозеф Давидовиц. Според него древните строители са използвали смес от прахообразен варовик, диатомит, глина, натриев карбонат и вар. Материалът бил поставян в дървени кофражи, разположени на необходимата височина, където се втвърдявал.
Идеята се основава на анализи на проби от пирамидата. При последващи изследвания други учени не откриват достатъчно убедителни данни, че те са останки от изкуствено приготвена смес. Според тях фрагментите могат да бъдат части от естествен камък или строителен разтвор.
„Повечето изследователи и до днес смятат, че концепцията на Давидовиц няма много общо с действителността“, пише Шимон Зджебловски в книгата си за Голямата пирамида.
Защо теорията отново привлича внимание
В началото на XXI век белгийският физик Ги Демортие възобновява дискусията. Според него традиционното обяснение поставя сериозен въпрос за темпото на строителството. Ако пирамидата е била завършена за не повече от 30 години, на строителната площадка е трябвало да бъде поставян приблизително един блок с обем около един кубичен метър всяка минута.
Демортие изследва проби с рентгенови методи и магнитна спектроскопия. Той отчита съдържание на варовик между 85 и 92 процента, но посочва и характеристики, които според него отличават материала от естествения варовик в известните кариери край Гиза. Изводът му е, че част от блоковете може да са били изработвани на място в дървени форми.
Подобна позиция защитава и материалознаят Мишел Барсум от Университета Дрексел. Той допуска, че макар по-голямата част от камъните да са били добивани и премествани, отделни участъци от пирамидите може да са изградени от варовиков бетон.
Какво остава недоказано
Теорията не е получила широко признание сред египтолозите и археолозите. Един от основните проблеми е малкият брой проби и неясният им произход. Не винаги е известно от коя част на пирамидата са взети, нито при какви условия са събрани.
Зджебловски поставя именно този въпрос в центъра на критиката си: „На практика нямаме представа откъде произхождат пробите, които трябва да подкрепят бетонната теория. Със сигурност ли са от Голямата пирамида? А дори и да са, от коя нейна част?“
Според него изследваните фрагменти може да са били остатъци от разтвора, който свързва каменните блокове. Така лабораторните резултати биха могли да бъдат реални, но да са тълкувани неправилно заради несигурния произход на материала.
Затова спорът остава отворен само за ограничено използване на изкуствен камък, а не за цялостно преразглеждане на строежа на египетските пирамиди. Едни изследвания откриват основания за варовикова смес в отделни елементи, докато други определят блоковете като естествен варовик с проследими геоложки характеристики.
Източници: wielkahistoria.pl