Представете си сметка от 27 евро за кафе и торта в Созопол. Звучи като сюрреалистичен сценарий, но това е реалността, която разтърсва социалните мрежи и повдига един фундаментален въпрос: защо в България туристическата услуга често се превръща в капан за клиента, вместо в повод за завръщане?
Професор Петър Стоянович предлага една болезнена, но провокативна теза – българинът по природа не е роден за търговия. Докато съседните ни нации владеят изкуството на търгуването и привличането на клиенти, у нас често се наблюдава опасен стремеж към „бързата печалба“. Вместо да градим устойчив бизнес, ние искаме всичко и веднага, сякаш се опитваме да постигнем резултатите на десетилетия труд само с един удар на късмета.
Тук се крие и голямата разлика между личното гостоприемство и професионалното обслужване. Можем да бъдем изключително щедри и отворени в собствения си дом, но индустрията на услугите не се води от емоции, а от занаят. Хотелиерството и ресторантьорството изискват обучение, дисциплина и разбиране, че сервитьорът не е „приятел“ на клиента, а професионалист, който предоставя конкретна стойност.
Още по-тревожен е социалният феномен на „превъзвъзнагането“. Проф. Стоянович иронизира тенденцията, при която всеки таксиметров шофьор се чувства като руски граф, а водопроводчикът се смята за инженер, който просто е избрал друг път. Тази размина между реалните умения и самочувствието пречи на истинското професионално развитие и налага стандарт, който е далеч от европейските норми.
Сравнението с Турция и Гърция е жестоко, но поучително. Докато в Северна Гърция обилно обядве с морски дарове и напитка струва около 9 евро, у нас цените за базови продукти като фреш сок достигат абсурдните 8 евро. Турция от своя страна използва интелигентна стратегия за целогодишен туризъм, привличайки западни пенсионери още от януари, докато ние оставаме заложници на кратък, интензивен сезон, който източва туристите.
Градовете ни също са огледало на този разлом. Бургас се откроява като пример за правилно управление и възможности, докато Варна, въпреки своя исторически блясък и царски дворец, страда от лошото местно управление. Въпреки това, потенциалът е огромен – всяка „дупка“ може да се превърне в дворец, ако има визия и стратегия.
Решението не е в повечето гостоприемство, а в налагането на европейска бизнес стратегия. Не може да се претендира за конкурентоспособност с лоша храна, лошо обслужване и лъжливи цени. Време е да разберем, че бизнесът е занаят, който се учи, и че истинският успех идва от качеството, а не от желанието да се „избръснат“ клиентите за една нощ.