Русия се опитва да поддържа фасада на стабилност в своя енергиен сектор, но вътрешните пукнатини стават все по-видими. Докато Москва се гордее с максималното използване на своята морска експортна инфраструктура, реалността в рафинериите е далеч по-мрачна, което заплашва да върне страната към производствени нива от преди повече от десетилетие.
Официалната версия на вицепремиера Александър Новак е, че спадът в добива се дължи на „непланирани ремонти“. В действителност обаче около 10% от преработващите мощности са извън строя, а засилените атаки с дронове срещу енергийните обекти принуждават компаниите да инвестират огромни суми в пасивна защита, координирана с Росгвардия и Министерството на отбраната.
Цифрите, които излизат от икономическото министерство, са тревожни. Прогнозите за 2026 г. сочат, че производството на суров петрол може да падне до 494,2 млн. тона – това е най-ниското ниво от 2009 г. насам. Ревизията на плановете включва съкращение от над 17 милиона тона, което разкрива мащаба на структурните проблеми в индустрията.
Този вътрешен колапс води до парадоксална ситуация: Русия е принудена да ограничи износа на горива, за да предотврати недостиг на бензин и дизел на собствения си пазар. Ограниченията за дизела са продлени до края на септември, а тези за бензина ще останат в сила чак до януари 2027 г.
Единственият светъл лъч за Кремъл остава търсенето в Азия. Китайският гигант „Синопек“ продължава да купува руски сортове като ESPO, Sokol и Urals, което позволява на Москва да поддържа стабилни потоци от суров петрол към чужбина, въпреки хаоса в преработката.
На международната сцена ОПЕК+ залага на предвидимост. Според Новак няма да има нови съкращения на квотите, тъй като пазарът вече е в дефицит. Вместо това се наблюдава тенденция към увеличаване на производството, макар че някои страни от картела все още се борят с логистични проблеми и последствията от геополитическите конфликти.