Политическата борба често излиза извън рамките на парламента, за да се превърне в сблъсък на идентичности и регионален престиж. В центъра на един такъв спор попада добруджанското село Крушари, чиито жители, според твърденията на Костадин Костадинов, вече не желаят да бъдат свързвани с името на Ивайло Мирчев от „Да, България“.
Лидерът на „Възраждане“ разкри драматичен разговор с кмета на селото, Илхан Мюстеджеб. Според него, местният администратор е изразил силно желание името на Мирчев да спре да се свързва с Крушари, тъй като това кара хората да се подиграват с региона. Макар Мирчев да е роден и израснал там, неговият имидж на софийски политик, който влиза в Народното събрание през „жълтите павета“, се оказва твърде далечен от реалността на добруджанското село.
Вместо политически спорове, Костадинов насочва вниманието към истинското богатство на общината, която е истински перла в Южна Добруджа. Той подчертава значимостта на скалния манастир „Гяур евлери“ – най-големият от своя вид на Балканите, както и античните крепости Залдапа, Адина и Палматис, които разказват за величието на Римската империя.
Регионът е дом и на уникални духовни центрове, като манастира „Св. Илия“ край село Александрия, който съчетава православни и мюсюлмански традиции. Към това се добавя и природната красота на каньона на Суха река, който представлява най-голямото суходолие в България.
Самият Костадинов подчертава, че връзката му с района не е само политическа, но и професионална. В периода, когато е ръководил Регионалния исторически музей в Добрич, той се е занимавал с разкопки на римски крепости, създаване на туристически карти и заснемане на филми за местните забележителности, което му дава основание да подкрепи позицията на кмета.
Историята завършва с лека ирония върху начина на живот в столицата. Костадинов отбелязва, че бягството на Мирчев към софийския квартал „Лозенец“ всъщност е връщане към корените, тъй като името на квартала напомня за времето, когато там са били градините и лозята на софиянците, превръщайки го, по същността, в още едно „село“.
