Пред стените на Народното събрание в София, под есенното слънце, се разгърна картина на човешко достойнство и непоколебимост. Майки, родители, хора с увреждания и лични асистенти застанаха рамо до рамо, за да издигнат един мощен глас: „Ние не сме статистика!“. Този протест, организиран от сдружение „Достойнство 2023“ и „Родители за достойно майчинство“, не беше просто поредната демонстрация; той беше вик за справедливост, отправен към управниците, които сякаш забравят, че зад всяко число в бюджета стои човешка съдба.
Сърцевината на недоволството е проектът за бюджет през 2027 г., който, според протестиращите, не просто не осигурява адекватна подкрепа, но в някои аспекти дори отнема от вече крехката сигурност. За младите семейства, периодът на майчинство е време на радост, но и на огромни финансови предизвикателства. Настояването за обезщетение от 70% от осигурителния доход през втората година на майчинството, с гарантиран минимум под прага на бедност и ежегодна индексация, е не просто желание, а жизнена необходимост. Предложението на правителството за увеличение до 450 евро и 75% обезщетение при ранно връщане на работа е капка в морето на нуждите.
Освен борбата за достойно майчинство, родителите настояват за годишна индексация на детските надбавки, по-добра защита на бременните жени на работното място и допълнителна подкрепа за студентките майки. Един от абсурдните примери за бюрократична тежест е изискването родителите да съхраняват пет години касови бележки за новите данъчни облекчения за извънкласни дейности – мярка, която вместо да облекчава, създава излишни пречки.
Но драмата не спира дотук. Хората с увреждания и техните лични асистенти са изправени пред още по-сериозни предизвикателства. Планираното орязване на средствата за механизма „Лична помощ“ с над 100 милиона евро за 2027 г. е равносилно на отнемане на независимост и достойнство. Разликата от 11.8% между предвидените суми за 2026 и 2027 г. не е просто число; тя е знак за потенциално прекъсване на жизненоважна подкрепа за хиляди хора.
Организациите настояват за незабавно оттегляне на предложените изменения, реална реформа в ТЕЛК – система, която от години е символ на неефективност и корупция – и справедливи промени в Закона за здравето. Иска се ежегодно осъвременяване на месечните помощи за деца с трайни увреждания, съгласно т.нар. швейцарско правило, а не еднократни увеличения, които бързо губят стойност на фона на инфлацията. Защото 704 евро за дете с 90% увреждане, макар и увеличение, не покриват реалните разходи и нужди.
Протестиращите са категорични: гражданските организации трябва да бъдат пълноправен партньор в изработването на законодателните промени, а не да бъдат поставяни пред вече взети решения. Отказът да бъдат допуснати до обсъждането на проектобюджета в парламентарната комисия по труда и социалната политика е ясен сигнал за липса на диалог. Социалният министър Наталия Ефремова увери, че средства за личните асистенти са осигурени, но предстоящото обсъждане за ефективността на ресурса буди опасения. Ако институциите не реагират адекватно, обещанието е за още по-мащабни демонстрации, които да обхванат цялата страна. Защото достойнството не се договаря – то се отстоява.
