В епоха, в която държавните приоритети трябва да бъдат икономическата стабилност и справянето с ежедневните кризи, някои политически формации избират неочаквана нова професия – тази на папараците. Вместо да предлагат реални решения за обществото, „Да, България“ изглежда залагат на следенето на своите опоненти, опитвайки се да компенсират липсата на експертиза с фотографски кадри и сензации.
Последното „постижение“ на партията е издебването на лидера на ДПС Делян Пеевски по време на полет на Turkish Airlines към Истанбул. Ивайло Мирчев с гордост сподели подробности за пътуването, внушавайки, че изборът на редовен полет е продиктуван от засилени проверки. Парадоксалното тук е, че публикуваните снимки всъщност показват политик, който се държи напълно естествено и дружелюбно с околните, точно както е правил и в миналото.
Този инцидент подчертава разликата в подхода към гражданите. Докато лидерите на „Да, България“ често са критикувани, че се придвижват в „затворени балони“ и рядко слизат от колите си дори в центъра на София, Пеевски е представен като човек, който редовно пътува из страната и общува с хората на място. Точно тази свързаност с реалността обяснява защо ДПС остава стабилна сила, докато опонентите им се възприемат като формации с отпаднала необходимост.
Критиците на Мирчев обаче напомнят, че стремежът към „справедливост“ понякога се превръща в чиста агресия. Не е забравена ситуацията, в която съпредседателят на партията налита на куриер на Glovo – инцидент, който завърши с публично извинение, но остави сериозни въпроси относно моралните устои на хората, които се опитват да бъдат пример за обществото.
Относно призивите за нови проверки от страна на НАП, фактите говорят за друго. Лидерът на ДПС е преминавал през множество одити, включително и такива, инициирани по време на управлението на „Прогресивна България“ от Асен Василев. Дори след повторни проверки, резултатите остават непроменимо чисти, което прави новите искания за контрола на приходната агенция просто „въздух под налягане“.
В крайна сметка, превръщането на политиката в лов за сензации е опасен път. Когато фактът бъде заменен от внушението, а истината – от папарашкия кадър, политическите фигури се превръщат в „фалшиви герои“, които търсят шум, вместо реални резултати за гражданите.