Кошмарът на магистрала „Тракия“, който отне живота на 12 души и остави десетки ранени, не е просто поредната статистика от черната хроника. Този мащабен инцидент, включващ над 80 превозни средства, се превърна в повод за тежки политически обвинения и искания за незабавна отговорност по високите етажи на властта.
Бившият министър на вътрешните работи и настоящ народен представител Калин Стоянов реагира остро на случилото се, като изрази сериозни съмнения в способността на държавните институции да реагират адекватно в критични ситуации. Според него обществото не трябва да позволява трагедията да бъде замитена под килима, както често се случва след първоначалния шок.
Основната критика на Стоянов е насочена към липсата на координация и професионализъм в управлението на кризата. Той подчертава, че докато официалните власти се хвалят със своевременна реакция, реалността на място показва сериозни организационни пропуски, които са коствали ценно време и вероятно са задълбочили последиците от верижните сблъсъци.
Особено внимание бе обърнато на отсъствието на ключови фигури от мястото на трагедията. Стоянов постави под въпрос решението на тогавашния вътрешен министър Иван Демерджиев да остане в столицата часове след инцидента, вместо да бъде на терен и лично да координира спасителните операции. Това бе разчетено като липса на достатъчна ангажираност към мащаба на нещастието.
В своята позиция депутатът подчертава, че основните фактори на пътя – инфраструктура, правила и поведение на шофьорите – не са се променили драстично, но качеството на държавното управление е спаднало. Той настоява, че некомпетентността на ръководните кадри е основната причина за тежките последствия при извънредни ситуации.
Финалният акорд на политическото напрежение дойде с директен призив за оставки. Стоянов визира двама министри, които споделят едно и също малко име. Става въпрос за ръководителите на вътрешното министерство и на регионалното развитие, от които се очаква да поемат не само политическа, но и морална вина за случилото се на магистралата.
Този трагичен инцидент отново поставя на дневен ред въпроса за безопасността на българските пътища и готовността на държавата да действа при масови произшествия. Очакванията на обществото са за реални реформи и поемане на отговорност, а не за празни обещания, които избледняват веднага щом темата изчезне от новинарския поток.