Начинът, по който МВР извърши разпита на кмета на Кърджали, Ерол Мюмюн, предизвика сериозни въпроси относно пропорционалността на полицейските действия. Присъствието на десет служители при отвеждането на кмета изглежда повече като театрален жест за публичност, отколкото като стандартна процедура, което неизбежно води до обвинения в опит за политически пиар.
Според политолога Цветанка Андреева, този инцидент може да бъде интерпретиран по два начина: като непростима институционална грешка или като целенасочена репресия. Тя предупрежда, че ако действията не са резултат от неопитност, те носят опасни спомени за мрачните периоди на т.нар. „възродителен процес“, което е изключително тревожен сигнал за демократичните стандарти.
Макар да се очаква ръководството на ДПС да успее да стабилизира напрежението и да предотврати евентуална етническа ескалация, политическият риск остава висок. Има реална опасност настоящият вътрешен министър да бъде сравняван с Бойко Рашков, особено когато полицейските акции се възприемат като инструмент за натиск, независимо от официалните мотиви на разследването.
Паралелно с това, вниманието се насочва и към Варна, където незаконното строителство в местността Баба Алино разкрива сериозни пропуски. Мащабите на нарушенията са твърде големи, за да бъдат пренебрегнати от властите, което поставя под въпрос работата на местната администрация и изисква ясни отговори от разследващите органи.
Всички тези събития – както в Кърджали, така и във Варна – могат да бъдат свързани с наближаващите президентски избори. В такава чувствителна политическа обстановка всяко действие на държавните институции се разглежда през призмата на изборната борба, което прави прецизния институционален подход още по-критичен.