Въпросът за енергийната независимост на България остава в центъра на вниманието, като министърът на икономиката Александър Пулев категорично заяви, че рафинерията „Лукойл“ вече не преработва руски петрол. В контекста на американските санкции, българската страна вече е предприела необходимите стъпки за подаване на искания за дерогации, възползвайки се от едномесечното удължаване на срока за отлагане на ограниченията върху активите на компанията.
За да се гарантира стабилността на енергийния сектор, се обмисля промяна в законодателството, която да определи обектите на „Лукойл“ като стратегически за националната сигурност. Тази стъпка е критична, тъй като евентуално спиране на работата на рафинерията или натиск от страна на руските собственици би поставило България в изключително трудна позиция пред международните партньори, особено пред САЩ и Великобритания.
Паралелно с това, правителството преразглежда договора с „Райнметал“, като министър Пулев обяви, че дискусиите започват „на чист лист“. Според него предишното управление е оставило наследство от структурни дефицити и липса на професионална подготовка в преговорите, което е подкопало българските интереси в проекта.
Финансовите параметри на сделката с „Райнметал“ също предизвикват сериозни въпроси. Първоначалните задължения от 400 милиона евро са нараснали до близо 700 милиона, което общо води до държавни ангажименти в размер на около 1,5 милиарда лева. При това в бюджета са заложени едва 180 милиона лева, които според министъра съществуват основно на хартия.
Най-скандалният момент в разказа на Пулев е свързан с т.нар. „счетоводни трикове“, използвани от предишните финансови власти. Описана е схема, при която 180 милиона лева са преведени към ВМЗ-Сопот, само за да бъдат върнати незабавно в бюджета под формата на дивидент. Тази манипулация е имала за цел да създаде илюзия за наличие на капитал пред европейските партньори и да прикрие бюджетния дефицит пред гражданите.