Българското земеделие се подготвя за разрив с миналото. След десетилетия на правен хаос и фрагментация, страната се насочва към създаването на стратегическа концепция за земеползването, която обещава да промени изцяло правилата на играта. Целта е амбициозна: до края на годината да бъде положена основата за един модерен Поземлен кодекс, който да замени остарелите и объркващи норми.
Проблемът корени в самите основи на прехода. Сегашното законодателство, родено в бурните години на реституцията, се превърна в истински кошмар за всеки, който се опитва да се ориентира в него. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) бе променян над 60 пъти, което го превърна в „мозайка“ от текстове, често диктувани от краткосрочни политически или лобистки интереси, вместо от нуждите на фермерите.
Едни от най-големите „черни дупки“ в сектора остават т.нар. „бели петна“ – огромни площи земя с неизяснен статус или непотърсени наследници. Тези площи, заедно с екстремната раздробеност на парцелите, действат като тежест върху крака на българското земеделие, блокирайки възможността за високотехнологично производство и ефективна хидромелиорация.
Пламен Абровски, председател на комисията по земеделието, храните и горите, подчертава, че новата визия ще изчисти държавната философия спрямо земята. Тя вече няма да бъде разглеждана през призмата на чиновническите правила, а като ценен национален ресурс, който трябва да се управлява според пазарните реалности и предизвикателствата на климатичните промени.
Новият подход ще се фокусира върху улесняване на дългосрочната аренда и защита на малките собственици, като същевременно стимулира инвестициите в трайни насаждения. За да се избегне повторението на миналите грешки, концепцията ще бъде подложена на широка дискусия с браншовите организации, с цел постигане на национален консенсус, който да остане непокътнат независимо от политическите смени във властта.