Представете си огромна сума от 56,4 милиарда евро, която просто „лежи“ в българските банкови сметки, без да работи за своите собственици. Според последен анализ на финтех гиганта Revolut, този консервативен подход към спестяванията всъщност струва на домакинствата в България милиарди. Ако тези средства бъдат насочени към диверсифицирани капиталови пазари, годишната възвръщаемост за икономиката би могла да достигне впечатляващите 4,4 милиарда евро.
Проблемът е в т.нар. „инфлационен капан“. Когато човек държи 10 000 евро в пасивни спестявания, инфлацията изяжда покупателната му способност с около 350 евро на година. Дори при използване на спестовни сметки, разликата между средната лихва от 1,20% и инфлацията от 3,50% води до реална загуба от 230 евро годишно. Всъщност, България демонстрира една от най-големите инфлационни разлики в целия Европейски съюз.
Защо българите се страхуват да променят стратегията си? Данните показват, че 73% от спестителите остават верни на една единствена банка, независимо от предлаганите условия. Основните причини за това са излишното доверие в една институция, заблудата, че лихвените разлики са пренебрежимо малки, или просто липсата на информация за по-добри алтернативи.
Психологическата бариера е сериозна – почти третината от анкетираните грешно оценяват реалната си печалба след отчитане на инфлацията, а 18% изобщо не разбират как този процес влияе върху парите им. Дори при наличието на финансови приложения, фрагментацията на услугите често обърква потребителите, което ги кара да се чувстват несигурни при прехвърлянето на средства за инвестиции.
Въпреки това, има път към промяната. Повечето българи биха се решили на първата си инвестиция, ако имаха възможност за микроинвестиране с малки суми. Прозрачността относно рисковете и достъпът до образователни материали директно в платформите за управление на пари са ключовите стимули, които биха могли да раздвижат тези „замръзнали“ милиарди и да ги превърнат в актив за растеж.