Излизането на България от „сивия списък“ на Специалната група за финансови действия (FATF) често се представя като голям успех, но реалността зад кулисите е далеч по-сложна. Макар формалният статус на страната да се подобрява, вътрешните механизми за движение на „мръсни пари“ продължават да функционират с плашеща ефективност.
В центъра на проблема стои модерният и циничен модел, известен като Money Laundering as a Service (изпиране на пари като услуга). Вместо да изграждат сложни структури от нулата, престъпните мрежи просто „наемат“ готови дружества и подставени лица. Според експертни оценки, в България могат да бъдат открити над 10 000 такива „мулета“ – физически и юридически лица, които служат като паравани за транзакции, прикривайки истинския произход на средствата.
Най-големият провал обаче не е в липсата на закони, а в тяхното приложение. Статистиката е безпощадна: при близо 580 водени дела за изпиране на пари, реалните осъдени са едва 18 души. Тази огромна пропаст между разследванията и присъдите показва, че съдебната система се затруднява да достигне до истинските бенефициери на тези схеми.
Финансовите разлики са още по-шокиращи. Анализът на касови операции над 15 000 евро разкрива съмнителни транзакции за около 1,8 милиарда евро, които са предадени на органите. Въпреки това, за цяла година са блокирани едва 17 милиона евро. Това означава, че огромна част от съмнителните средства успяват да изчезнат в системата, преди държавата да успее да ги замрази.
Интересен е и фактът, че основният натиск за сигнализация идва от банковия сектор, докато останалите „задължени лица“ – нотариуси, счетоводители и брокери на имоти – остават мълчаливи. При около 100 000 такива професионалисти, броят на подадените сигнали е минимален, което често се обяснява със страха от загуба на клиенти или риск от държавни проверки.
Пред нас стоят новите европейски правила, които ще влязат в сила през 2027 г. Те ще наложат много по-строг контрол върху Търговския регистър и данните за действителните собственици на фирми. Но без реална ефективност в разследванията и конфискацията на активи, новите регулации рискуват да останат просто поредните документи, докато „финансовите мулета“ продължават да работят в сянката.