С 1 август финансовата реалност за хиляди българи се променя, като осигурителният режим става заметно по-скъп. Това не е просто административна корекция, а сериозен скок в разходите както за работодателите, така и за самите служители. Най-силно засегнати са тези в ръководни позиции, където праговете за осигуровки скачат с близо 70%, превръщайки се в най-тежката част от новите промени.
Разпределението на новите прагове е строго сегментирано според професията. Ръководителите вече започват от база от 936 евро, но в определени сектори сумите са много по-високи – до 1532 евро за нефтопродукти и кокс, 1381 евро за финансовия сектор, 1292 евро за месопреработката, 1129 евро за търговията и 1100 евро за хотелиерството. Специалистите също усещат натиска с минимум от 826 евро, като сумата достига 1005 евро в нефтехимичния сектор. Техниците и приложните кадри се осигуряват върху 771 евро, административният персонал върху 716 евро, а квалифицираните работници – върху 661 евро.
За бизнеса, особено в малките градове, това създава нов риск. Важно е да се разбере, че ако реалната заплата на служителя е по-ниска от новия законов праг, работодателят е длъжен да плати осигуровки върху по-високата сума. Това означава повишени разходи за фирмите без задължително увеличение на чистите доходи на служителите, което прави прегледа на длъжностните кодове критичен за избягване на глоби и лихви.
Самоосигуряващите се, земеделците и тютюнопроизводителите също влизат в нов режим. Минималният доход, върху който се смятат вноските, се покачва на 620,20 евро. От друга страна, „таванът“ за максималния осигурителен доход се разширява до 2300 евро, което означава, че хората с високи доходи ще плащат вноски върху допълнителни 188,36 евро всеки месец.
Значителна промяна настъпва и в държавния сектор. Служителите в администрацията и съдебната система вече няма да разчитат изцяло на бюджета, а ще поемат личен дял от своите осигуровки. До 2026 г. разпределението е 80% за държавата и 20% за служителя, като от 2027 г. личният принос ще нарасне до 40%. Изключение правят само структурите по сигурността, които остават в стария режим. В резултат на това много държавни служители може да видят спад в чистата си заплата.
За тези, които не са осигурени от работодател или държавата, месечната здравна вноска се покачва на 24,81 евро. Това засяга трайно безработните и младите хора преди записване в университет. Паралелно с това, купуването на стаж за пенсия също поскъпва – един месец вече струва 122,80 евро, което означава, че за максималните пет години недостигащ стаж ще бъдат необходими около 7368 евро.
Всички тези промени, заедно с естествения ръст на доходите, ще донесат в държавния бюджет допълнителни 641,6 млн. евро. Парадоксът е, че докато приходите на Хазната растат, социалните обезщетения за майчинство и безработица остават замразени. В един по-рядък позитивен щрих, българските монаси в манастира „Свети великомъченик Георги Зограф“ на Атон вече придобиват непрекъснати здравноосигурителни права.