Бюджетният дефицит отново поставя политиците пред трудни избори, а натискът от страна на Европа кара правителството да търси спестявания. В центъра на дискусията е един от най-старите въпроси: справедливо ли е държавата да покрива изцяло осигуровките на своите служители?
В момента съществува огромна разлика между частния и публичния сектор. Докато всеки служител в частния бизнес сам поема значителна част от осигурителните си вноски, за чиновниците, полицаите и съдиите сметката се плаща изцяло от държавния бюджет. Бизнесът, представляван от КРИБ, вижда в това несправедливост, особено предвид високите средни заплати в администрацията.
Според изчисленията на Фискалния съвет, ако чиновниците започнат сами да плащат осигуровките си, хазната би спестила близо 600 милиона евро. Това би било сериозен принос за овладяването на дефицита, но пътят към тази реформа е осеян с препятствия.
Синдикалните организации не са против дебата, но поставят условие, което на практика обезсмисля икономиите. Те настояват за повишаване на брутните заплати, така че чистият доход на служителите да остане непроменен дори след въвеждането на новите удържания.
Интересно е как стоят нещата с народните представители. За разлика от обикновените чиновници, депутатите не са напълно застраховани от държавата. Тяхната осигурителна тежест е споделена – около 40% се удържа от заплатата им, а останалите 60% се поемат от бюджета на Народното събрание.
Въпросът остава дали 52-рото Народно събрание ще прояви политическа воля да ограничи тези привилегии. Остава да се види дали депутатите ще се задоволят само със замразяване на заплатите или ще предложат по-радикални стъпки за справяне с финансовата дупка.