Случаят “Цънцарова“ не е за една журналистка. Той е симптом. Симптом за дълбока деградация на медийната среда и за пълната подмяна на понятието “независима журналистика“.
Големите телевизии отдавна не формират обществено мнение, те го следват. Следват политически конюнктури, рекламни интереси и корпоративни страхове. Затова и рейтингът им пада. Не заради “Фейсбук омраза“, а защото зрителят вече разпознава фалша.
bTV не защити журналистически принцип. Тя защити бизнес модел. Между редовете позицията на дружеството е ясна: политическата симпатия е допустима, докато не пречи на икономическите ни интереси. Когато започне да ги засяга, тя вече е “проблем“ и ние го отстраняваме.
Истинският въпрос не е дали Мария Цънцарова е симпатизирала на ПП–ДБ. То е видно. А чашата с надписа беше “намигане” към протестите. За мен истинският въпрос е защо протест на журналисти и граждани се превръща в политическа сцена за партийни лидери. Кой допусна това и с каква цел?
Когато Мирчев, Асен Василев, Денков и Божанов застават на първа линия, протестът престава да бъде граждански и на журналистическата гилдия. Той става инструмент. Това е видимият “външен натиск“. Не от анонимни центрове на влияние, а от напълно легитимирана парламентарна коалиция.
И тук идва голямата подмяна: обществото бива убеждавано, че защитава свободата на словото, докато реално обслужва партийно позициониране. Така излиза.
Затова и когато протестът е открито партиен, като последния в “Триъгълника на властта”, на него присъстват предимно хора по партийна линия и симпатии – едва 8-10 хиляди човека.
Телевизиите не падат, защото някой ги атакува. Те падат, защото загубиха доверие. А доверието не се възстановява с позиции, декларации и морализаторство.
Обществото има единствения реален лост – своя избор. Да изключи програмата, да не консумира, да бойкотира.
Големите телевизии не от днес вървят към самозатриване. Въпросът не е дали, а колко бързо.
Прочетох поста на журналиста Стоян Георгиев, с който съобщава, че днес е подал молба за напускане на bTV. Така се прави. Когато не се чувстваш на мястото си и средата е отровна – махаш се.