Често достатъчно е само един етикет, за да се превърне човек в мишена за жестокост. Когато предразсъдъците надделеят над човечността, обществото се сблъсква с най-мрачната страна на груповия натиск и насилието, което не търси справедливост, а просто жертва.
Точно това се случи в Пловдив, където животът на 37-годишния Георги Кузев бе прекъснат по най-жестокия начин. На Младежкия хълм той стана жертва на група непълнолетни, които, самозалъгани в ролята на „ловци на педофили“, разгърнаха бруталност, довела до трагичния му край.
Тази трагедия разтърси и евроатлантика Евгений Дайнов, който спомни за собствения си опит с подобно насилие. Преди години той е бил нападнат от група футболни хулигани, които са го ритали в главата единствено заради външния му вид, който те са определили като „хипи“.
С горчиво чувство за ирония Дайнов отбеляза, че в неговия случай нападателите са го оставили жив, което днес той приема като вид „благодат“, макар и в контекста на една ужасяваща ситуация.
Разликата между двете истории е само една – оцеляването. Но общото е плашещо: механизмът на агресията е един и същ. Независимо дали става въпрос за „хипи“ или за някой, обвинен в тежки престъпления без доказателства, груповият побой е опит за пълно унижение и доминиране.