Атаката срещу кораба „Челси 3“ в Черно море не е просто случаен инцидент, а ясен сигнал за целенасочено действие. Три директни попадения в един съд, докато други в района остават незабелязани, подсказват, че мишената е била внимателно избрана, вероятно още преди навлизането в нашата изключителна икономическа зона.
Разкриването на извършителя обаче се оказва истински технологичен кошмар. Съвременните методи за проследяване на дронове са ограничени, а възможността апаратите да бъдат пренасочвани прави установяването на техния първоначален произход изключително трудно.
Още по-тревожен е фактът, че на борда на кораба вероятно няма да бъдат открити значими отломки от самия дрон. Разследването се фокусира върху химичния състав на взривните вещества, тъй като физическите доказателства от самия апарат липсват, което затруднява идентификацията му.
Българската армия в момента е в позиция на сериозно технологично изоставане. Старите МиГ-29 не са проектирани да засичат малки, модерни безпилотни летателни тела, а новите машини, които трябва да поемат охраната на въздушното пространство, се очакват едва след 2027 година.
Съществува и абсурден икономически парадокс: използването на скъпи зенитни ракети или изпращането на многомилионен изтребител за унищожаване на евтин дрон е финансово неизгодно. Това принуждава света да търси алтернативи, като например инсталирането на специални защитни мрежи.
Масовото заглушаване на GPS сигналите, което се усеща дори до Велико Търново, е по-скоро досадно препятствие за корабоплаването и летищата във Варна и Бургас, отколкото ефективна защита. Модерните дронове могат да навигират и без сателитни данни, което прави този метод недостатъчен.
В крайна сметка, пълното покритие на морската граница остава една недостижима цел при сегашния капацитет на Българската армия. Без реална политическа воля и изграждане на колективни защитни системи, страната остава уязвима пред новите видове хибридни заплахи.