Сцените от автомагистрала „Тракия“ на 10 ноември, близо до пътния възел „Зимница“, ще останат за дълго в паметта като мрачно напомняне за цената на небрежността. Десетки леки и тежкотоварни автомобили, микробуси и дори автобус се превърнаха в смачкани ламарини в безпрецедентна верижна катастрофа, която по предварителни данни отне живота на над 10 души и остави десетки ранени. Гъстата мъгла и хлъзгавата настилка бяха посочени като непосредствени причини, но зад тях се крие много по-дълбок проблем.
Реакцията на народния представител от ДПС и бивш министър на вътрешните работи Калин Стоянов не закъсня. В остра публична позиция той поиска незабавни оставки на всички отговорни лица и отправи директни обвинения към ръководството на МВР и лично към вътрешния министър Иван Демерджиев. Според Стоянов, институциите са пропуснали да предприемат адекватни мерки за предотвратяване на трагедията, въпреки ясните рискове.
Основният въпрос, който Стоянов повдига, е защо толкова опасен участък не е бил обезпечен с полицейски екипи и необходима сигнализация. Активирането на системата BG-ALERT след инцидента е повод за неговата критика – тя трябва да бъде инструмент за превенция и ранно предупреждение, а не за оповестяване на вече случило се бедствие. Обвиненията стигат и по-далеч, като той твърди, че министър Демерджиев е погълнат от „фантазии“ и „схеми за придобиване на имоти“, вместо да се фокусира върху най-важната задача – опазването на човешкия живот по пътищата.
Статистиката, представена от бившия вътрешен министър, е повече от тревожна и подкрепя неговите твърдения за провал. От началото на 2026 г. до момента, загиналите при ПТП са 433 души – значителен ръст спрямо 384 за същия период на предходната година. Това увеличение с 49 жертви обръща негативно тригодишна тенденция на намаляване на смъртните случаи. Според Стоянов, МВР категорично е загубило „битката във войната по пътищата“, а некомпетентното управление е довело до влошаване на ситуацията.
Трагедията на „Тракия“ е ярък пример за системни пропуски и липса на отговорност. Тя поставя под въпрос не само ефективността на текущото управление, но и способността на държавата да гарантира елементарна безопасност на своите граждани. Дали призивите за оставки ще намерят отклик или ще останат глас в пустиня, предстои да видим, но едно е ясно: човешките животи не могат да бъдат жертва на политически интриги и административна немощ.