България се оказа в центъра на нов европейски скандал, свързан с технологичното изоставане и липсата на административна готовност. Докато световните сили се надпреварват в усъвършенстването на изкуствения интелект (ИИ), София пропусна критичния краен срок за определяне на национален орган, който да контролира безопасността на тези технологии. Този пропуск може да доведе до официални наказателни процедури от страна на Европейската комисия.
Ситуацията не е изолирана, тъй като общо 16 държави членки са в подобно положение, но България е сред шестте най-закъснели, които дори нямат предварително решение. Германският евродепутат Сергей Лагодински вече призова Брюксел за строги мерки. Според него е недопустимо националните правителства да се оплакват от конкуренцията на САЩ и Китай, докато в същото време самите те не спазват договорените срокове за регулация.
Въпросът за сигурността на ИИ ще бъде основна тема на предстоящата среща на върха в Дъблин. Европейските лидери ще се опитат да намерят баланс между иновациите и защитата на гражданите от рискове като кибератаки и неконтролируеми алгоритми. Липсата на работещи национални регулатори обаче поставя под въпрос способността на Съюза да прилага собствения си Законодателен акт за изкуствения интелект.
Освен административните пречки, Европа се сблъсква и с инфраструктурни забавяния. Инвестиционни проекти за милиарди евро, насочени към изграждането на специализирани центрове за данни, също буксуват. Сроковете за кандидатстване се удължават многократно, което допълнително отдалечава Стария континент от технологичната независимост, към която се стреми.
Към момента държави като Австрия, Белгия, Хърватия, Словакия и Унгария споделят съдбата на България в списъка на закъснелите. Докато темата за екзистенциалните рискове от ИИ става все по-актуална, бюрократичната мудност в София и други столици заплашва да превърне Европа в пасивен наблюдател на технологичната революция, вместо в неин водещ регулатор.