Боят при Драгоман е голяма победа на младата българска войска над сръбския агресор пред очите на самия сръбски крал Милан. Още в началото на атаката княз Александър Батенберг заповядва да се развеят бойните знамена и да засвирят военните маршове, с което се разпалва бойния дух на българските части. Точно по това време на бойното поле при Драгоманското дефиле пристига и сръбският крал Милан.
Ето какво пише един пруски офицер за боя при Драгоман: „В планината мощно прозвуча българският национален химн „Шуми Марица“, подхванат от хиляди здрави гърла. С викове „ура“, но без да стрелят, българите се нахвърлиха с щик върху сърбите, които не очакваха една такава атака и се разбягаха, като отчасти захвърлиха оръжието си“. А подполковник Хугербюгер отбелязва: „Без да изгърми една пушка, с развити пряпорци и биющи барабани, под ужасен сръбски огън, Дунавският полк пристигна на бърдото – един силен напор и сърбите бяха изхвърлени с щика из позициите и изгонени от височините. Сърбите за пръв път чуваха звуковете на българския народен химн „Шуми Марица“. Тези звукове сетне бяха вече сами достатъчни, за да разтреперят сръбската войска и да я докарат към бягство. В много случаи сърбите напущаха позициите, щом чуеха звуковете на „Шуми Марица“.
Боят за Остра чука, село Чуковезер и Драгоманския проход, се наблюдава от главнокомандващия на българската армия, княз Александър I Батенберг, което има голямо въздействие за подсилване и без това на високия боен дух на войската, разпръснала само с мощната атака на авангардите си сръбските кралски войски и преминала в тяхното преследване.
