• пн. ное. 16th, 2026

16 ноември 1855 г. Дейвид Ливингстън достига водопада Виктория

Bychaspic

ное. 16, 2026

На 16 ноември 1855 г. Дейвид Ливингстън се доближава с кану до ръба на един от най-впечатляващите природни обекти в Африка. Пред него река Замбези се разлива на ширина около 1708 метра, преди да се срине в дълбоките базалтови проломи на границата между днешните Замбия и Зимбабве.

Водопадът вече е бил добре познат на местните общности. Народът макололо го наричал Моси-оа-Туня – „Гърмящ дим“, име, свързано с грохота на водата и облаците от пръски, които се издигат над реката. Ливингстън достига до мястото с помощта на хора от макололо, водени от Секелету.

„Сцени, толкова прекрасни, сякаш са били гледани от ангели“

Шотландският мисионер и изследовател описва първата си гледка към водопада в дневника си. „Сцени, толкова прекрасни, сякаш са били гледани от ангели в полета им“, пише Ливингстън за пейзажа, който вижда от остров в самото корито на реката. Цитатът остава сред най-известните му впечатления от експедицията.

След достигането си до водопада Ливингстън му дава името Виктория в чест на британската кралица. Това е наименованието, с което природният обект влиза в европейските карти и пътеписи, докато местното име Моси-оа-Туня продължава да се използва и днес.

Размери, които зависят от сезона

Водопадът достига максимална дълбочина от 108 метра, а районът се намира на около 915 метра надморска височина. Замбези преминава през поредица от осем пролома, издълбани в базалтовата скала. Пръските от водата могат да се наблюдават от десетки километри, а над водопада се образува постоянна зона с висока влажност и дъждовна растителност.

Посочваният дебит от 1088 кубични метра в секунда не може да се приема като постоянна стойност. Количеството вода се променя значително според сезона, валежите и нивото на Замбези. ЮНЕСКО описва Моси-оа-Туня/Виктория като „най-голямата завеса от падаща вода в света“ – характеристика, която отчита съчетанието между ширината на водопада и водния поток, а не само височината му.

Световно наследство на две държави

През 1989 г. ЮНЕСКО включва Моси-оа-Туня/Виктория в Списъка на световното наследство. Обектът е трансграничен – в него влизат защитени територии от Замбия и Зимбабве, както и участъци от река Замбези и проломите под водопада. Организацията го определя като значим както заради природната му красота, така и заради продължаващите геоложки процеси, чрез които водата оформя скалите.

Повече от век и половина след пътуването на Ливингстън водопадът продължава да носи две имена. Виктория напомня за европейското описание и картографиране на мястото, а Моси-оа-Туня съхранява паметта за названието, дадено от хората, които са познавали реката и нейния грохот много преди експедицията от 1855 г.

Източници: nationalgeographic.com, theguardian.com

Източник fakti.bg.