Въпреки че последните месеци ни дават усещане за забавяне, българската икономика все още се движи по инерция, която ще ни носи относително спокойствие и през 2027 година. Поне такава е прогнозата на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите. Но не се заблуждавайте – това „затишие“ е всъщност ценен прозорец, преди да се сблъскаме с истинските предизвикателства, които ни очакват през 2028 година.
Според Дацов, 2028 година ще бъде „годината на истината“. Тогава икономическият растеж може да се свие до едва 1,5%, а така нареченият „output gap“ – отклонението от потенциалното производство на икономиката – да падне до тревожните минус 6%. Това не е просто цифра; това е индикатор за значително охлаждане, което ще усетим всички – от бизнеса до всеки работещ.
Защо точно 2028 г.? Експертът подчертава, че основните двигатели на това забавяне са вътрешни, а не само външни фактори като събитията в Персийския залив. Става въпрос за естествения икономически цикъл. Докато през 2026 г. все още сме в относително добра фаза, с положително отклонение, публичните ни финанси са в неблагоприятно състояние. Това е като да караш бързо по хубав път, но с износени гуми – рано или късно ще има проблем.
Три са основните тревоги, които могат да се наслагват през този период: охлаждането на българския икономически цикъл, хроничните проблеми в публичните финанси и отслабената европейска икономическа среда. Тази комбинация може да създаде сериозен натиск върху държавния бюджет и да затрудни работата на компаниите, водейки до по-слаба бизнес активност, намалено търсене на работна сила и евентуално повишаване на безработицата. От друга страна, това може да нормализира пазара на труда след години на силен натиск за повишаване на заплатите.
И все пак, не всичко е обречено. Дацов вижда светлина в тунела – но само ако действаме сега. Предстоящите две години са ключови за стратегически инвестиции. Прогнозите са, че европейската икономика ще започне да се съживява през 2029–2030 г. Това означава, че предприятията, които инвестират навреме в конкурентоспособност и иновации, ще бъдат тези, които ще извлекат най-големи ползи, когато търсенето отново се засили.
Критиките към настоящата бюджетна политика са остри. Макар да има опит за промяна на посоката след години на нарастващи дефицити, правителството не проявява достатъчно смелост. Фискалната консолидация е „на ръба“ и разчита предимно на еднократни приходи и ограничаване на капиталовите разходи, вместо на дълбоки структурни реформи в текущите разходи. Значителна част от дефицита се дължи на временни разходи, което маскира истинското състояние на фиска.
Вместо да се режат инвестициите, държавата трябва да се фокусира върху стимулирането им, както и върху икономическия растеж и производителността. Като пример за нужда от реформи е селското стопанство, където 13% от работещите генерират едва 4% от БВП – ясен сигнал за неефективност. Времето за действие е сега. 2026 г. е възможност за реформи, 2027 г. е преходна, но през 2028 г. ще берем плодовете (или тръните) на решенията, които взимаме днес.
