България е изправена пред сериозна криза в управлението на водните си ресурси, която не се дължи само на капризите на природата, а на десетилетия грешни инженерни решения и хаотично застрояване. Вместо да възприемаме реките като живи екосистеми, ние ги третираме като строителни площадки. Липсата на системен подход ни поставя в позицията на вечно догонващи – реагираме едва когато бедствието вече е факт, вместо да работим по превенцията.
Променящият се климат носи със себе си нови и по-сериозни предизвикателства. Очакванията са внезапните и интензивни валежи да стават все по-често явление. Ако минали трагедии, като тези в курорта Елените или в Царево, се бяха случили в пика на туристическия сезон, броят на жертвите можеше да бъде катастрофален. Рискът от десетки или дори стотици загинали е напълно реален, когато лошото управление на речните корита се съчетае с неадекватна и остаряла инфраструктура.
Един от основните проблеми е буквалното „задушаване“ на реките в бетонни корита, особено в големите градове като София. Строителството на мостове и сгради в непосредствена близост до водните пътища драстично намалява тяхната проводимост. Реките не се нуждаят просто от козметично почистване, а от пълна диагностика – от извора до устието, за да се гарантира, че те могат да поемат големи количества вода без риск за населението.
Парадоксално е, че докато се борим с наводненията, страната е заплашена и от тежка суша през летните месеци. Остарялата водопреносна мрежа в много градове води до колосални загуби – на места между 50 и 60 процента от питейната вода просто изтича в земята. Това е и основната причина градове като Плевен да остават на воден режим, докато инфраструктурата не бъде фундаментално обновена и модернизирана.
Ролята на държавата в тези процеси също трябва да бъде преосмислена. Тя не може и не трябва да поема финансовата отговорност за всяко наводнено мазе след проливен дъжд. Държавната намеса е критична при мащабни бедствия, но по-важна е координацията между институциите, която в момента липсва. Нужно е ясно разпределение на отговорностите при управлението на водите.
България спешно се нуждае от рационално използване на дъждовната вода. В момента тя се възприема единствено като проблем, вместо да се събира и използва за напояване или промишлени нужди. Решението на водната криза изисква цялостна реформа, която да съчетае модерното инженерство с природосъобразни решения, за да се избегне омагьосаният кръг от водни режими и природни бедствия.