Българската политическа сцена премина през значима промяна с окончателното приемане на новите текстове в Законопроекта за противодействие на корупцията. Новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК) вече няма да бъде просто административен орган, а ще разполага с разширени правомощия, включващи директно разследване на престъпления, мониторинг и задълбочен анализ на несъответствия в подадените декларации от публични фигури.
Дебатите в пленарната зала разкриха широк спектър от мнения относно ефективността на новия орган. Докато едни виждат в новата структура мощен инструмент за възстановяване на държавността и ясен сигнал за приоритетите на страната, други изразяват опасения относно пресичането на нейните функции с тези на прокуратурата и МВР. Въпреки тези различия, преобладаващото мнение е, че без силна и независима антикорупционна комисия, доверието на обществото в институциите остава под сериозна заплаха.
Ключов аспект на реформата е деполитизацията на органа чрез специфичен механизъм за подбор на неговите петима членове. Те ще бъдат излъчвани от различни независими източници: един от парламента, един от президента, двама от върховните съдилища и един от Висшия адвокатски съвет. Всеки от избраните трябва да е доказан юрист с поне 10-годишен юридически стаж и магистърска степен, като възрастта им трябва да позволява завършването на техния петгодишен мандат преди навършване на 65 години.
За да се гарантира липсата на трайни властови зависимости, законът въвежда ротационен принцип на председателство. Всяка година чрез жребий ще се определя кой от петимата членове ще оглавява комисията. Освен това, членовете имат право само на един мандат и са лишени от възможността да участват в политически партии или други държавни структури по време на работата си в КПК, което е заложено като бариера срещу външно влияние.
Организацията на работата предвижда и сериозна проверка на почтеността. Много от народните представители настояха за въвеждането на тестове за интегритет на разследващите инспектори, за да се гарантира, че те ще работят без политически натиск. Важна подробност е, че тези служители няма да носят имуществена отговорност за евентуални вреди при изпълнение на служебните си задължения, освен ако не е извършено престъпление от общ характер.
Отчетността пред обществото и законодателната власт е заложена чрез регулярни доклади. На всеки шест месеца комисията ще представя отчет за своята дейност пред ресорната парламентарна комисия, а до 31 март всяка година ще публикува подробен годишен анализ, който ще се изпраща и до държавния глава и Министерския съвет. Този механизъм цели да осигури прозрачност и да предотврати евентуални опити за използване на органа като политически инструмент.
Финансовата рамка на новия орган също е ясно дефинирана, за да се привлекат качествени експерти. Председателят на комисията ще получава основно възнаграждение в размер на 90% от заплатата на председателя на Народното събрание, докато останалите членове ще взимат 80% от неговото възнаграждение. Тези условия са част от стратегията за изграждане на авторитетна и неподатлива на натиск институция.