Китай не просто се включва в глобалната надпревара с изкуствения интелект, той се опитва да я доминира чрез мащабни индустриални цели. Амбициите на Пекин са впечатляващи – до 2025 година страната планира да достигне обем от 100 000 произведени хуманоидни робота годишно. Тази визия стана осезаема по време на Световната конференция по ИИ в Шанхай, където над хиляда компании демонстрираха, че бъдещето на автоматизацията вече е в процес на реална реализация.
В основата на тази роботизирана армия стоят изключително мощни изчислителни „мозъци“. Alibaba вече предлага своя флагмански чип Zhenwu M890, който е три пъти по-бърз от предходното поколение и захранва суперсървъри като Panjiu AL128. От друга страна, Huawei впечатлява с Atlas 950 SuperPoD – обявен за най-големия сървър в света, който обединява 1024 чипа Ascend за обработка на данни с терабайтова пропускателна способност и минимално закъснение.
Софтуерната война е също толкова ожесточена, колкото и хардуерната. Компании като Zhipu AI с техния модел с отворен код GLM-5.2 показват, че китайските езикови модели вече се конкурират на равни с най-добрите в света. Динамиката в сектора е такава, че лидерството се сменя за дни, тъй като всеки нов модел се стреми да надмине предшественика си по конкретни параметри, което принуждава разработчиците да иновират с екстремна скорост.
Физическото въплъщение на тези технологии варира от индустриални гиганти до бъдещи помощници за дома. На изложението бяха представени впечатляващи машини като триметровия пилотиран робот Unitree GD01 и роботизирания кон DaxAI, способен да носи товар от 300 кг. Домашните роботи обаче все още са в начален етап – те вече могат да разпознават и преместват предмети, но го правят бавно, като например преместването на една играчка отнема около минута.
Въпреки огромния оптимизъм, пътят към масовото навлизане на роботите в ежедневието е осеян с предизвикателства. Според експерти от SpiritAI, реалното приложение на домашните помощници в различни сценарии ще отнеме още около пет години. Основният проблем остава високата цена на производството, съчетана с несигурността дали крайният потребител ще приеме хуманоидни машини в личния си живот.