Когато говорим за изкуствения интелект, повечето хора си представят сценарии от научнофантастични филми с бунтуващи машини и роботи-убийци. Но истинската заплаха може да се окаже много по-прозаична, но и по-разрушителна – тя се крие в счетоводните книги на държавните бюджети.
Анализите, базирани на дискусиите от срещата на Международния валутен фонд във Вашингтон, сочат към тревожна тенденция. Основният риск не е в технологичния контрол, а в драстичния спад на приходите от данъци върху доходите, който може да настъпи с масовото навлизане на ИИ в работната сила.
Проблемът е двоен и създава опасен икономически ефект. От една страна, автоматизацията води до повишена безработица, което автоматично намалява данъчната база на държавите. От друга страна, публичните финанси ще бъдат подложени на огромен натиск поради необходимостта от изплащане на обезщетения и финансиране на мащабни програми за преквалификация.
Тази ситуация напомня за жестоките уроци от Първата индустриална революция преди векове. Тогава селяните бяха изтласкани от земята си, а обществото изживя десетилетия на социален хаос и нестабилност, защото населението не успяваше да се адаптира достатъчно бързо към новите пазарни реалности.
Историята ни учи, че технологичният скок, без подходяща социално-икономическа стратегия, може да доведе до дълбока криза. В случая с ИИ, преди да се сблъскаме с „интелигентни компютри“, рискуваме да се сблъскаме с финансово фалиране на публичните институции.