Българското здравеопазване не просто страда от временни затруднения, а е в състояние на истинска „болест“. Според анализа на д-р Николай Болтаджиев, проблемът не е в лекарите или пациентите, а в самата архитектура на управлението, която е изцяло компрометирана от лоши политики и неправилни административни решения.
Корените на кризата се крият в законите, които се градят от политиците. Често скандалите в сектора не са резултат от противозаконни действия, а от самия закон, който е създаден под влиянието на невежество или силен лобизъм. В резултат на това системата остава в стагнация, дори когато се сменя правителството, тъй като хората, вземащи решенията, остават същите.
Един от най-критичните въпроси е механизмът за закупуване на лекарства. Текущата система с обществени поръчки се оказва неефективна и често води до много по-високи цени в сравнение с частния сектор. Решението би било НЗОК да договаря цените на определени медикаменти директно, по модела на инсулина и европейската практика, което би оптимизирало разходите за държавата.
Разликата в финансовия подход между държавните и частните болници е стряскаща. Докато частните заведения са мотивирани да оптимизират разходите, защото използват собствени средства, държавните болници разполагат с чужди пари, което води до липса на контрол върху цените на оборудването и медикаментите, подхранвайки интересите на фармаиндустрията.
Структурата на болничната мрежа също е изкривена. Пример за това е превръщането на множество очни центрове в болници поради нормативни промени, което изкуствено е увеличило броя на лечебните заведения, без това да води до реално подобрение в качеството на медицинската помощ.
За истинско „излекуване“ на системата е необходима радикална промяна: изнасяне на всички амбулаторни дейности извън болничните стени. Тъй като около една трета от клиничните пътеки могат да се извършват извън болница, това би спряло излишните хоспитализации, които в момента се налагат поради тежките лимити и липсата на достъп до качествена извънболнична помощ.