Представете си ситуация, в която един и същ имот се води собственост на две различни държавни организации едновременно. Звучи като административен абсурд, но точно това се случва в България, където Българската академия на науките и Националният институт по метеорология и хидрология спорят за контрола върху значителни територии и сгради.
Мащабите на това разминаване са впечатляващи. Става въпрос за площи, надвишаващи 110 100 квадратни метра, чиято обща балансова стойност е оценена на над 8,6 милиона лева. В този имотен „хаос“ попадат административни сгради, различни видове обекти, както и обширни земи, включително гори и трайни насаждения.
Този проблем не е нов, а е системна грешка, която се влачи от години. Сметната палата, която извършва одити на финансовите отчети, сигнализира за неправомерното водене на тези активи още от 2018 г. Въпреки че институцията засига проблема за пореден път в последния си одит за 2025 г., ситуацията остава непроменена вече осем години.
Счетоводното дублиране създава сериозна правна и финансова несигурност. Когато един актив присъства в баланса на две различни институции – в случая БАН и НИМХ (който зависи от Министерството на околната среда и водите) – се създава риск от изкривяване на цялата държавна финансова отчетност.
Най-опасното в този сценарий е възможността за вземане на грешни управленски решения. Липсата на ясен контрол върху това кой всъщност притежава имотите може да доведе до неадекватни разпореждания или пропуски в поддръжката на тези ценни държавни активи.