Светът се оказа на прага на военен сблъсък с мащаби, които според Доналд Тръмп щяха да надминат всичко виждано от Втората световна война насам, но в последния момент американският лидер избра пътя на дипломацията. Вместо планираната мащабна операция заедно с Израел, Белият дом обяви старта на нови преговори с Техеран, които трябва да започнат в понеделник следобед.
Тази рязка промяна в курса не е случайна, а е резултат от интензивен натиск от страна на ключови регионални играчи. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар, заедно със самия Иран, изтвърдиха позицията си за мирно решение. Особена роля в деескалацията е изиграл саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, чието настояване за спокойствие в региона повлия на решението на Тръмп.
В центъра на разговорите стоят два критични въпроса: ядрената програма на Иран и контролът над стратегическия Ормузки проток. Тръмп изрази оптимизъм, че може да се стигне до пълна денуклеаризация на Иран и споразумение за свободното корабоплаване в пролива, през който преминава близо една пета от световния петролен износ.
Въпреки ентусиазма на американския президент, атмосферата остава напрегната и изпълнена с противоречия. Иранските държавни медии категорично не потвърждават твърденията на Тръмп, че Техеран е търсил отмяна на ударите или е отстъпил позиции по отношение на Ормузкия проток. Паралелно с това, иранският външен министър Абас Арагчи продължава да изпраща предупреждения към Саудитска Арабия и Турция, че всяка нова агресия ще бъде отвърната с „твърд и пропорционален отговор“.
Междувременно дипломатическата игра продължава зад кулисите с серия телефонни разговори между Техеран, Рияд и Исламабад, целящи стабилизирането на региона. Макар че конфликтът, започнал още през февруари, е преминал през множество цикли на заплахи и примирия, настоящото затишие се приема като знак за временно намаляване на напрежението.
Енергийните пазари реагираха светкавично на новините за преговорите. Страхът от военна ескалация отстъпи място на надеждата, което доведе до сериозен спад в цените на петрола. Фючърсите на Brent и американския суров петрол (WTI) отбелязаха спад от над 5,5%, като цените се свлято до около 83 и 80 долара за барел съответно.