Българската природа се сблъсква с една тиха, но опустошителна реалност. Според данни от Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS), за периода между 2010 и 2025 година средно всяка година около 12 000 хектара от нашите гори са бъдели погълнати от огъня. Това са огромни площи, които оставят след себе си само пепел и унищожена екосистема.
За да се добие представа за мащаба на трагедията, тези 120 000 декара средно годишно се равняват на почти половината от цялата територия на Природен парк „Витоша“. Представете си една от най-емблематичните планини на страната, изрязана наполовина – точно това е цената, която природата плаща ежегодно.
За съжаление, тенденцията в последните години е силно тревожна. Статистиката показва рязък скок в опожарените площи, като през 2024 година цифрата достига близо 450 000 декара, а през 2025-а – около 330 000 декара. Тези пикове сигнализират за засиленото въздействие на климатичните промени и нарастващия риск за зелените ни масиви.
Географският анализ разкрива, че най-големият риск се концентрира в Югоизточна и Югозападна България. Областите Бургас, Ямбол, Хасково и Стара Загора, заедно със София, Кюстендил и Благоевград, са в „червената зона“ на най-честите пожари.
От друга страна, в Северозападна България, по-конкретно в областите Видин и Монтана, както и в област Ловеч, огънят се появява по-рядко. Въпреки това, когато пожарите там веднъж пламнат, те често придобиват огромни размери, което ги прави изключително опасни за околните територии.
Тези данни, обобщени в доклад на WWF България, се базират на официалната статистика на Изпълнителната агенция по горите и EFFIS. Те служат като сериозно предупреждение, че защитата на горските богатства трябва да бъде приоритет, преди да е станало твърде късно.