Представете си ситуация, в която природата ви дарява с перфектен урожай, но вместо радост, вие изпитвате отчаяние. Точно това е реалността за българските производители на праскови в момента. Въпреки че плодовете са ароматни, сладки и с отлично качество, финансовата сметка за градинарите е катастрофална.
Един от най-големите врагове на сектора в момента е вредителят „черна златка“. Този безпощаден нападател буквално изтрива от картата стотици дръвчета, превръщайки плодородните долини в гробища за овощни градини. Борбата с него е скъпа и изтощителна, а разходите за препарати, гориво и обработка на земята са скочили драстично, оставяйки фермерите в безизходица.
Пазарната битка обаче се води на два фронта. От една страна, местните производители се сблъскват с ниски изкупови цени, които дори не покриват базовите разходи за производство. От друга страна, пазарът е залят от масивен внос от Гърция, където плодовете се предлагат на цени, които са почти недостижими за българския стопанин.
Ключът към разликата между българския и гръцкия производител не е в климата, а в държавната политика. Докато в съседната страна правителството активно помага в борбата с вредителите и поддържа сектора, у нас помощта е символична. Сумите, предоставяни от фонд „Земеделие“, са крайно недостатъчни, за да се поддържат дори малки плодови градини.
В крайна сметка, ако тази тенденция продължи, България рискува да загуби част от своето овощно богатство. Когато цената на едно ново дръвче е висока, а приходите са минимални, много производители просто ще се откажат. Въпросът вече не е в това колко добър е урожаят, а дали изобщо ще има кой да го бери през следващите години.