Пътят на Васил Василев в театралното управление е история за смелост и постоянна борба с еднообразието. По повод годишнината от първия си пост като директор, настоящият ръководител на Народния театър споделя равносметката от две десетилетия, прекарани в опити да модернизира сценичните пространства и да изведе българското изкуство на международно ниво.
Началото на това пътуване е в Ловеч, където на едва 29 години Василев се сблъсква с суровата реалност на административния и творческия консерватизъм. Един от най-запомнящите се моменти е трансформирането на бившия ресторант на театъра, известен като „Гроба“, в нова камерна зала. Тогава той е посрещнат с недоумение и дори ирония от колеги, които поставят базовите нужди над творческото развитие, заявявайки, че е абсурдно да се създава нова сцена, когато няма къде да се изяде една чорба.
Въпреки критиките, стратегията на Василев се оказва печеливша. Благодарение на привличането на спонсори и превръщането на театъра в „Театър на младите“, сцената в Ловеч успява да оцелее по време на мащабните реформи през 2010 г., докато много други регионални театри в страната биват закривани или сливани с общините.
Следващата важна спирка е в Плевен, в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“. Там Василев успява да създаде истински културен център, който привлича „пътуващи зрители“ от цялата страна. Периодът е белязан от мащабни международни проекти, системно присъствие на националните награди и пълна творческа свобода за новите драматурзи.
Днес, начело на най-значимата сцена в България – Народния театър „Иван Вазов“, Василев гледа назад към впечатляващи цифри. За 20 години той продуцира над 138 спектакъла, режисира 25 свои постановки и води екипи, които са представили българското изкуство в над 70 чуждоземни представления. В портфолиото му влизат още два авторски фестивала – „Дни на младите в театъра“ и „Шарено петле“, както и изграждането на три нови камерни пространства.
За него тези две десетилетия не са просто кариерен път, а непрекъсната битка срещу инертността и самодоволството. Васил Василев вярва, че успехът идва от отхвърлянето на старите идоли и стремежа към световните стандарти, което е превърнало управлението му в нова епоха за българския театър.