Предстоящите президентски избори се очертават не просто като рутинна процедура, а като истинска битка за мобилизация на гласовете. Според анализа на Добромир Живков от агенция „Маркет линкс“, кампанията притежава огромен потенциал за сериозно състезание, въпреки че кандидатите с по-малък електорален капацитет вероятно ще останат в сянка и няма да играят ключова роля.
Едно от най-критичните очаквания е свързано с избирателната активност. Вероятно няма да видим повторение на априлския пик от социално недоволство, тъй като напрежението в обществото вече е било изразено. Прогнозите сочат, че активността може да падне под 50%, тъй като значителна част от гражданите смятат, че основната си цел за промяна вече е постигната.
Важен е и въпросът за прехвърлянето на гласовете между политическите фигури. Макар връзката между Румен Радев и Румяна Йотова да е очевидна, те остават различни личности с различен политически профил. Не може да се приема за даденост, че електоратът, който все още стои зад ПБ, автоматично ще премине към Йотова, което прави надпреварата още по-непредсказуема.
Стратегията на ГЕРБ в този контекст изглежда насочена към „оцеляване“ и минимизиране на щетите. Решението да не се издига собствена кандидатура е опит за спиране на електоралния спад. Фактът, че знакови фигури от партията подкрепят Йотова, разкрива дълбок ценностен конфликт и стремеж към адаптация към новата власт с цел спасяване на политическите кариери.
Качеството на цялата кампания ще зависи от нейния основен фокус. Ако темите се въртят около геополитическото противопоставяне, тонът ще бъде различен, отколкото ако се заложи на лични компромати, което би влошило общата атмосфера и би повлияло негативно върху периферията на партийните ядра.
В крайна сметка, първият тур вероятно няма да бъде достатъчен за определяне на победителя. Изборите ще станат лакмус за новото управление и за способността на дясното пространство да се обедини в името на обща цел, като вторият тур ще бъде мястото, където вероятно ще се включат и повечето избиратели на ГЕРБ.