Българската социална система е изправена пред сериозно предизвикателство, тъй като инфлацията буквално „изяжда“ стойността на досегашните помощи за деца. Фондация „Мама има работа“ вече отправи официално искане към държавата за радикална промяна в Бюджет 2027. Основната цел е майчинството през втората година най-после да бъде обвързано с минималната работна заплата, за да се гарантира поне базов стандарт на живот за младите семейства.
Според представители на неправителствения сектор, сегашните параметри на социалните плащания са напълно неадекватни спрямо пазарната реалност. Веселина Панайотова от фондацията подчертава, че докато бюджетните рамки за следващата година вече са почти фиксирани, фокусът трябва да падне върху 2027 година, когато са възможни по-значими структурни реформи. Идеята е втората година от майчинството да се изчислява като процент от минималното възнаграждение за страната, но без да надвишава нетната му стойност.
Един от най-ярките примери за обезценяването на парите е т.нар. „индекс на дюнера“. Панайотова споделя лични наблюдения от училищните лавки, където цената на малка порция бърза храна е скочила от 3,50 лв. на близо 10 лв. (5 евро). На този фон месечната детска надбавка от около 25 евро изглежда символична и крайно недостатъчна за покриване дори на най-базовите нужди на един ученик за повече от няколко дни.
Проблемът се задълбочава и от факта, че в България детските надбавки са обвързани с доходен критерий. Това означава, че работещите родители, които получават заплати над минималните, често остават извън обхвата на тази подкрепа. За сравнение, в страни като Германия моделът е коренно различен – там помощите са значително по-високи и се изплащат за всяко дете до 18-годишна възраст, независимо от финансовото състояние на семейството.
Освен преките плащания, на дневен ред стои и въпросът за данъчните облекчения. В момента те възлизат на малко над 300 евро годишно за дете, сума, която не е актуализирана от дълго време. Експертите настояват за нови механизми, които да включват и облекчения за разходи, свързани с извънкласни дейности и спорт, което би стимулирало развитието на децата.
В плановете за реформи се обсъжда и по-сериозен финансов стимул за майките, които решат да се върнат на работа по-рано. Предложението е те да получават 75% от дохода си, ако детето им не е намерило място в общинска ясла или градина. Въпреки това, специалистите са категорични: само парични стимули не са достатъчни. Нужна е цялостна екосистема от гъвкаво работно време и достъпни детски заведения, за да може интеграцията на жените в пазара на труда да бъде реална и устойчива.