Епохата на безгрижното харчене и разчитането на кредитни линии приключва. Според актуални икономически анализи, моделът, при който потреблението се стимулира чрез заеми, рухва, оставяйки ни пред суровата реалност на инфлацията.
Ключът към истинското забогатяване на обществото не се крие в печатането на нови пари, а в една проста, но трудна за изпълнение формула: намаляване на паричната маса в обръщение и значително увеличаване на производството на стоки. В момента обаче наблюдаваме опасен дисбаланс – парите растат, докато реалното производство спада, което неизбежно води до поскъпване на всичко.
В опит да се овладее ситуацията, се обсъжда въвеждането на данък върху свръхпечалбите от 33%. Този механизъм засяга сектори като банките, застрахователите, телекомуникационните компании, търговските вериги и фирмите за бързи кредити. Критиците обаче подчертават, че липсва най-важният елемент – облагането на енергийните компании, които генерират огромни печалби в разгара на петролната криза.
Проблемът с търговските вериги е особено дълбок. Те често натискат цените към производителите, което води до ниски заплати за работниците в сектора. Преразпределянето на тези свръхпечалби обратно в бюджета би могло да помогне на обикновения гражданин, но остава въпросът дали правителството ще успее да събере очакваните 1,4 милиарда евро, предвид способността на големите фирми да заобикалят данъчните изисквания.
От друга страна, бизнесът продължава да се бори с високите цени на електроенергията. Това създава тежък избор за предприятията: или да ограничат дейността си и да затворят вратите си, или да прехвърлят разходите върху крайния потребител, което само ще подхрани инфлационния цикъл.
В настоящия момент икономическият растеж е изкуствен, тъй като се захранва почти изцяло от вътрешното потребление, като услугите растат най-бързо. За да се излезе от този омагьосан кръг, е необходима сериозна подкрепа за стратегически сектори, включително транспортните компании и публичния превоз.