Много потребители виждат в хранителните ваучерите лесно и удобно решение за пазаруване, но зад тази удобност се крие сериозна финансова тежест за търговците. Според Сдружението за модерна търговия, тези платежни инструменти всъщност са най-скъпият начин за разплащане, надминавайки дори банковите карти и кеша.
Основният проблем се корени в трите различни вида такси, които магазините трябва да поемат при обработката на ваучерите. Когато стойността на тези бонове се увеличава, разходите за търговците растат, което неизбежно създава риск от повишаване на крайните цени за крайния клиент, тъй като бизнесът трябва да компенсира тези разходи.
Паралелно с това, се обсъжда и въвеждането на т.нар. данък върху „свръхпечалбите“ на големите вериги. Тук обаче има сериозен разминаж в логиката: абсолютната сума на печалбата не отразява реалната рентабилност. Докато общите цифри изглеждат високи, процентната норма на печалба в сектора всъщност бележи спад.
Важно е да се разбере, че по-високите финансови резултати често са плод на агресивно разширяване на мрежата, нови логистични центрове и създаване на работни места. Статистиката е категорична – около 90% от средствата в модерната търговия се реинвестират обратно в икономиката на страната, което прави подобни данъци по-скоро „извънредни“, отколкото насочени към реални свръхпечалби.
Към тези финансови натиски се добавя и тежката административна тежест. Пример за това е изискваната подробна информация към НАП за превоза на плодове и зеленчуци, които се разглеждат като стоки с висок фискален риск, което води до допълнителни разходи за подаване на данни.
В крайна сметка, комбинацията от скъпи платежни методи, нови данъчни предложения и бюрокрация създава ефект, който бизнесът не може да абсорбира безкрайно. Когато разходите станат твърде високи, единственият изход е те да бъдат прехвърлени по веригата директно върху потребителските цени.