Очаква ни нов ценови натиск при природния газ, след като от „Булгаргаз“ официално депозираха искане за корекция на тарифите за предстоящия ноември. Компанията настоява за увеличение от 34% спрямо октомврийските нива, когато мегаватчасът струваше 44,09 евро. Очаква се решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) по този казус, който пряко засяга джоба на потребителите.
В аргументацията си от газовия доставчик подчертават, че предложената от тях цена остава с около 30% под нивата на европейските борсови индекси. За сравнение, на големите газови хъбове в Нидерландия, Германия и Австрия цените в момента варират между 81 и 83 евро за мегаватчас, което поставя българския пазар в контекста на динамичната международна обстановка.
Снабдяването на страната се осъществява чрез микс от източници. Ключов елемент остава азерският газ, чиято цена се влияе от котировките на петролните деривати. Допълнителни количества се осигуряват чрез терминала в Александруполис, споразумението с турската компания „Боташ“, както и чрез черпене от наличното синьо гориво в подземното хранилище „Чирен“.
Исторически погледнато, настоящите нива напомнят за ситуацията от пролетта на 2023 година. Всички помним и пиковите стойности от есента на 2022 година, когато след спирането на доставките от „Газпром“, цената достигна рекордните над 180 евро за мегаватчас. Настоящите нива са далеч от тези екстремни върхове, но все пак представляват значително натоварване за икономиката.
Основният въпрос, който вълнува домакинствата, е дали това ще доведе до поскъпване на парното. Според нормативната уредба, цените на топлинната енергия могат да се коригират при промяна на цената на природния газ с над 15%. Тъй като текущото отклонение надхвърля този праг, рискът от актуализация на сметките за отопление става напълно реален.