Когато погледнем сухите цифри в евро, цените на природния газ в София изглеждат сравнително ниски, поставяйки българската столица на 18-о място в европейската класация. Реалността обаче е далеч по-сурова. Когато се вземе предвид покупателната способност и разходите за живот, София изкачва стръмно в рейтинга и се оказва сред петте най-скъпи европейски столици за домакинствата, с резултат от 15,6 пункта.
Данните от Индекса на цените на енергията за домакинствата (HEPI) разкриват интересни разминавания. Докато Стокхолм остава абсолютният лидер по скъпост както номинално (34,8 евроцента за киловатчас), така и спрямо покупателната способност (28,5 пункта), в другия край на спектъра е Киев с най-ниската номинална цена от 1,5 евроцента. За тези, които търсят най-достъпния газ спрямо доходите си, Будапеща е най-изгодният избор в Европа.
Ситуацията с електроенергията е също толкова контрастна. Брюксел води класацията по най-високи номинални цени (41,3 евроцента), следван от градове като Берлин и Дъблин. Но отново, когато се приложи корекцията за покупателна способност, картината се променя драстично: Букурещ се превръща в най-скъпия град за ток с 55,1 пункта, докато Осло се оказва най-евтиният. Интересен факт е, че сред големите европейски икономики Рим е най-скъпата столица, а Париж най-достъпната.
Последните месеци не носят добри новини за потребителите. Между февруари и септември цените на газа в столиците на ЕС са скочили средно с 12%, а токът е поскъпнал с 4,2%. Най-драстичният удар е получен в Талин, където цената на газа е нараснала с внушителните 59,2%.
Бъдещето изглежда притеснително поради ниските нива на резервите. Към началото на октомври газохранилищата в ЕС са запълнени само на 72,4%, което е най-ниският резултат за този период от 2011 г. насам. В комбинация с достигането на фючърсите по индекса TTF до най-високите си нива от четири години (87,20 евро за мегаватчас), рискът от по-високи сметки за гражданите остава реален, дори ако държавните механизми за подкрепа забавят този ефект.